Евелия Челеби за Тиквеш, ок. 1670 година

Евелия Челеби минал около 1670 през Тиквешията. Превод на "Пътепис" е издаден през 1972 година, от Института за балканистика при БАН, изд. на "Отечествен фронт", в София. Преводът е на Страшимир Димитров.  

Коментар: Евелия Челеби срещнал в Тиквеш през втората половина на 17. век  българско население. Под Тиквеш вероятно е било известно сегашното Кавадарци.

"Възхвала на благоустроената паланка Тиквеш

 

Също е в територията на Кюстендилския санджак и като хас на пашата на санджака се управлява от неговия войвода. Тя е център на почтена каза със 150 акчета, в чиято околия има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи. Няма местен [спахийски] представител и еничарски сердарин, но има твърде много големци-първенци.

 

Градът е в подножието на един хълм сред широко плодородно пространство. Климатът му е приятен. Има всичко 300 покрити с керемиди къщи, но по време на регистрацията е бил записан да плаща 70 ханета авариз. Има четири идолопоклонски махали и пет михраба, от които три са джамии. Най-напред сред чаршията е ... джамия, покрита с керемиди, с каменно-хоросанено минаре. Джамията . . . събира много посетители. Има две махаленски светилища. Има една школа за студенти-софти и едно първоначално училище, но децата в него са малко. Има една обител за единобожните лииа, една баня с приятен въздух, която е с много хубава ..града.

 

Има всичко два хана за търговци и около 74 дюкяна, но не съм ги броил. Жителите на града всяка година ходят на ставащия наблизо в околността му Долянски панаир. От този голям панаир и грамадно сборище те си вземат всички потребни им неща, продават изработените от тях за препитанието им бели аби и се връщат в града. Прочее, бялата аба на паланката Тиквеш е прочута в Румелия, в арабските страни и Персия, тъй като прилича на чоха за саи.

 

След като обходихме и разгледахме този град, в продължение на осем часа в югоизточна посока преминахме през много благоустроени села в едно обширно поле, пихме от извора с животворна вода и стигнахме пътната станция на село Черибаши.  Понеже това село е ленно владение на кюстендилския черибашия, наричат го Черибаши. После минахме село Радовиш и други села. Пресякохме много плодородни села."