Джинот праща статията на 12. февр. 1855 година и е публикувана същата година в българския "Цареградски вестникъ".
Статията (виж в Онлайн Библиотека Струмски: линк) изобилства от преувеличения за броя села, броя църкви и манастири, съществували в древеността, писано е в духа на романтизма, за величието в миналото, което трябва да се възроди.
Изглежда на Джинот "Тиквеш" му се е сторило насмешливо, та е решил да нарече района като Любляна и съответно Любляно-Пеония, по възвишението между реките Църна и Луда Мара (Джинот я нарича река Мокла): Любаш, от една страна, и от друга, по древния район Пеония. Пеония е имала за столица град Стоби, чийто останки днес се намират при вливането на река Църна във Вардар, от север на р. Църна.
Джинот разказва за 3те оцеляли манастира в Тиквешко: Полошки ("Св. Победоносец Георги"), край Моклища ("Св. Чудотворец Николай") и Бошавски ("Св. Архангел Михаил", споменава и всъщност и арх. Гавравил).
Пише, че Горазд, бил родом от тук. Смесва образите на Горазд и Еразъм Охридски, и нарича Горазд: Гроздан.
Дава етимология на Кавадарци от Говедарци.
Тиквешията спадала към Струмичката епархия, била много опасно място, особено край река Църна и клисурата при Демир Капия. Джинот споменава, че става въпрос за плодородна земя и изброява културите, типични за района: лозя, сусам, анасон и т. н.
На вниманието на хората, които търсят антагонизъм между македонци и българи: По отношение на населението, Джинот няма никакви дилеми, че става въпрос за българи, които говорят български език, без разлика от религията, виж картинките. Дава 15 000 души.
В статията намираме следните интересни коментари за 4 селища в Тиквешко:
За Кавадарци:
За Ваташа:
За Неготино:
За Пепелища:
Няма коментари:
Публикуване на коментар