вторник, 29 декември 2020 г.

Свидетелство на ботаника А. Гризебах от пътуването му в Македония през 1839 година

В книгата си "Пътуване през Румелия и до Бурса през 1839 година"* Август Гризебах ни съобщава на стр. 67, че получил сигурна информация, че най-чистият български език се говори в Тиквешията. 

Коментар: Ученият прави покрай своето пътешествие и едно изследване за разпростаненията на основните езици в Румелия (европейската провиниция на Осм. Империя). Гризебах се среща с различни високопоставени лица на място при своето пътуване, но се среща и с обикновени хора, като например със селяни в българска мандра в село Старо село, Тетовско. Описва са границите на териториите, в които се срещат българският, гръцкият, албанският и сръбският  преимуществено, виж в глава 12, от стр 65. Там ни съобщава и една евентуална преходна зона, която не се посочва точно, където сръбският и българският език се смесват лексикално, като обобщава, че на юг и на изток се говори български езка, а на север и на запад сръбски. Ученият тръгва от Солун и минава през Воден, Острово, Леринско, Битоля, Прилепско, Велешко, Скопско и Тетовско. За славянското население казва, че са българи. На едно място окол Велес среща и едно сръбско семейство на пътя, т.е. различава сърби от българи.

"So hörte ich die Versicherung, daß man das beste Albanisch in Elbassan rede, das reinste Bulgarische aber in dem macedonischen Bezirke Ticavech, den die Srtaße von Ueskueb nach Salonichi durchschnedet." 
Превод:
"Така чух гаранцията, че най-добрият албански се говори в Елбасан, но най-чистият български в македонския окръг Тиквеш, който бива прорязан от пътя от Юскюб  към Салоники."

*August Grisеbach, "Reise durch Rumelien und nach Bursa im Jahre 1839",  Band 2, Vandenhoeck u. Ruprecht, 1841, линк


вторник, 22 декември 2020 г.

Показания на Спиро Китинчев за трагедията във Ваташа през 1943 година

През 1943 година българската власт извършва едно престъпление, което остава дълбок отпечатък до ден днешен. За трагедията във Ваташа вижте статията във Википедия: линк 

Тук препубликуваме показанията на Спиро Китинчев, бивш кмет на Скопие пред "Отделенеието за защита на народа на Македония" в Скопие, 9. април 1945 година. Китинчев е предаден на югославските власти от властите на НРБ и бива разпитан от въпросното отделение на югославския репресивен апарат. Показанията му са публикувани в поредицата "АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ", том 63, "Българското управление във Вардарска Македония (1941-1944)", от Държавна агенция "Архиви", София, 2011, виж линк.

Спиро Георгиев Китинчев е роден 1894 година в Скопие, има средно търговско образование, бива назначен от германските окупационни власти за кмет на Скопие през 1941 година и след идването на българските власти е потвърден първо като зам. кмет при краткото управление на инж. Янко Мустаков и след това остава кмет до края на българското управление. През 1945 година е осъден на смърт, впоследствие присъдата му е заменена на 20 години каторга, умира в затвора в Идризово.

" За убийствата во Ватоша

Един ден през месец юни 1943 година дойде во кабинетот ми еде часовникар от Кавадарци, името му не можам да се сетам, (но го познавам уште от времето на бив. Югославиа, со кого сме работеле заедно по случай изборите за председател на търговците на дружеството за Вардарска бановина), и той ми кажа да иде от Кавадарци като делегат по желанието на известен брой граждани, кои ме викат да идам во Кавадарци за да ми изложат недоволстото от положението, като ми разправи за убийството, кое известо време преди това е станало во село Ватоша. Кажа ми да пред това е бил и при областниот директор Раев за тая случка. Йес се двоумев дали да заминам или не. Но той настояваше и йас му обекяв. Истиот ден ми се яви по телефон Костадин Ципушев и ми саобшти да требе да идеме во Кавадарци, като ми кажа да го викнал Раев и му рекол да идеме во Кавадарции и видиме како е работата. Кажа ми да ке имаме на расположение колата на областната дирекция и Глигор Атанасов и Данаил Крапчев. Во Кавадарци отидовме во кукнята на Глигор Атанасов и след известно време излеговме на плоштадот, каде имаше собрано доста народ. Граждани искажая желание да кажеме неколку думи. Гвореше прв Ципушев, а след него доста долго Глигор Атанасов. След тия говори обиколивме чаршията и секой по отделно се распраша за настроението на народот, особено према околискиот упраител Крум Камчев. Настроението против него беше големо и лошо и го сметая за виновник на сичко, като говорея да собрат околу него само известен брой чорбаджии и за ним е арен. Йас линчо посетив неколку магазина занаятчиски и мнението на сите беше против него. След това заминаваме за село Ватоша за да видим на самото место какво е прастапление направено. Пред селото не дочекая самите селани, сите пустнали бради. Отидовме право во една кукя, каде говоревме со кметскиот наместник и еден двайца селани. Кметскиот наместник ни расправи как во селото дошел един офицер со войници и помошник полицеискиот началник во кафенето пиле много ракия и посакали от него да им покаже кукьите и овия веднага арестувале младежите, заедно со две три девойчиня и след кратко време без распит, со исключение на еден, ги изнели надвор на селото на два три километра и ги растрелале младежите, а девойчинята ги вратили назад. След това отидовме во кукнята на еде селанин, синот на кого беше растрелан, а керка му била оправдана на растрелване, присаствувала при растрелването, но не била стрелана. Го викнавме девойчеото отделно во една соба и го помоливме да ни опише подробности. Расправи ни как ги одвебе на два три километра надвор от селто, како таму им рекле да младежите да седнат совсем изненада войниците и офицерот почнале да стрелат по младежите, кои си седеле и не очекувале ништо. Кажа ни да видела как брат и ранен почнал да бега, на каде една рекичка наблизу и на 40 до 50 чекора еден войник го настигнал и го убил. След това слегнавме ние доле во крчмата, коя беше полна со селани. Селаните протестирая на какво зверски начин са избити децата им и ни расправая и они случка, коя веке занаевме. Прв зеде думата Глигор Анастасов, след него Коста Ципушев, кои утешавая селаните, като кажая да ние сме дошле за да научиме правата истина и обекявая да виновниците ке бидат накажани. На крайот кажав неколку думи и йас. След това се вративме во Скопие и четворицата отидовме при Раев, и от името на сите нас говорее на областниот директор Ципушев, като искажа мнениетo ни околискиот управител да биде преместен или уволнен, а виновниците за случайот во село Ваташа да бидат накажани. Неколку дена сле това заминав за Сфия, каде на министорат на внатрешните работи Петар Габровски и на войниот министар Никола Михов изложив случайот. И двойцата се правия да не знаят за случката, като обекя да земат мерки за накажуене на виновниците. Зам. околискиот управител Крум Вамчев* да беше преместен, да за случайот во Ваташа се водеше анкета, но што стана со нея не ми е познато."

  *Камчев

Писмо от общините на Кавадарци и Ваташа от 1870, публикувано във в-к "Македония"

  Вестник "Македония", Цариград, бр. 50, 16. V. 1870 г, изт: Македония. Сборник от документи и материали , Инст. за история, 1978 ...