Тиквешкия сборник според последната датировка е от XV век. Изследователят Начо Начов го взима от неговия ученик Христо Антов от с. Мързен, Тиквешко. По това време Начов е учител и доректор на Солунската българска мъжка гимназия, а ръкописа е в училищната библиотека. По-късно е предаден в София.
Сборникът е траскрибиран и публикуван от Начов в "Сборник за Народни умотворения, наука и книжнина, изд. Мин. на народното просвещение, книги VIII, IX и X Държ. печатница, София, 1892, 1893, 1894 г."
Сборникът е написан на български език със сръбско влияние. Предполага се, че може да е писан на територията на преходните говори, т.е. в района на Куманово. Сборникът съдържа "Солунската легенда", където Кирил се раглежда като просветител на българите! Виж също статия за Тиквешкия сборник в Уикипедия: линк
Съдържание
Как Василий Велики избави един човек от дявола
Св. Йоан Златоуст за това, как пет жени погубиха целия свят
Новела за Самсон
Новела за свети Илия и неговото бягство от една жена
Новела за цар Фока и неговите братя: как една жена кръчмарка ги погуби в един ден
Новела за пророк Давид: как написа Пластира
Как се изписа светото Евангелие
Как се възнесе света Богородица
Как Марта се яви пред Август – царя и кесара
Разумник за всички въпроси
За Новия завет от свети Йоан.Въпроси
Новела на Аврам и Сара
Как Сара поучи мъжа си
Новела за светата Троица старозаветна
Новела за Измаил
Новела за Исаак
Новела за живота и смъртта на Авраам
Новела за прекрасния Йосив
Физиолог /публикувано отделно/
Новела за отшелника Мелетий
Новела за Кирил Филосов: как покръсти българите /публикувано отделно/
Как една жена се справи с Ефрем
Новела за Меркурий
Новела за живота на премъдрия Езоп
Йоан Златоуст и за душевните работи
Новела за овошката
Как беше спасен свети Евстратий
Видение на апостол Павел: как беше възнесен от ангел на небето
Есе върху съда след Второто пришествие на Господа
Друго (есе върху душата)
В първия ден на месец април: животът на Мария Египетска
Видение
За повече инфо за Солунската легенда виж: линк
и превод на съвмренен бълг. език виж: ПЕТКАНОВА, Донка, Стара българска литература. Апокрифи Българско творчество в традициите на апокрифите СЛОВО ОТ КИРИЛ ФИЛОСОФ КАК ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ, изд. "Български писател", София, 1982 г., виж: линк
"Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”
Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.”
И аз отидох и се явих при митрополит Йоан [1]. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина.
И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб [2], който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. [3] Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха.
Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски [4], и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!” Тогава ме дадоха.
Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен [5] на река Брегалница. Аз им създадох 32 [6] букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството."
Коментар: Главите "Физиолог" и "Новела за Кирил Филосов: как покръсти българите" Начов публикува отделно.
Друг препис на Солунската легенда е публикуван десетилетия по-рано в сръбския "Гласникъ", Белград, 1856 г. от велешанеца Йордан х. Константинов - Джинот, виж: линк
Има още един препис на Солунската легенда. Вж БСМ, с. 281-282 текст от XVI в.
ОтговорИзтриване