Писмо на Анастасия Велкова от Кавадарци до английския консул в Солун, 1903 година

Писмо на съпругата на Иван (Йованче) Мишев Велков (ТМОРО), Анастасия Велкова, до английския консул в Солун от 26. юни 1903 година.

"До негово Високопрѣвъсходителство Англиски Генераленъ Консулъ въ града

Ваше Високопрѣвъсходителство,

Подписаната родом от гр. Кавадарци (Тиквешко), прѣселена прѣди 5 години в Солунъ, съпругътъ ми Ив. Велковъ винаръ, поради случката която стана на 16ий Априлий, бѣше както и всичкитѣ българи, арестованъ на 22ий Априлий. Слѣдъ единъ месеченъ затворъ биде освободенъ, като невинентъ. На 6ий т. м. [м.бел.: този месец] биде отново земенъ и осъденъ от Воения съдъ само по съмнение на 5 години калейбентъ [м.бел.: може би завторничество в калето/замъка] въ Родосъ. 

Като съобщавамъ горното за знание на Ваше Високопрѣвъсходителство, най-покорно моля, да направите отъ Васъ зависящото, за да се освободи, понеже присъдата 5 години само по съмнения е много тежка. 

Надѣвам се, че молбата ми ще се земе подъ внимание. Оставамъ къмъ Васъ с отлично уважение. 

Анастасия Ив. Велкова 

Солунъ, 26ий Юний 1903 г."

Уикипедия: Писмо на Анастасия Велкова от 26.06.1903

Едно войнишко писмо от ПСВ, 1916 година

Иван Тодоров Карановски пише повече писма през 1916 г. до неговата съпругата Сия Т. Карановска, учителка в гр. Ямбол. Съхраняват се в Централния държавен архив, фонд 39.

На 16 октомври Карановски пише, че са спряли в едно планинско село в Кавадарско, а в писмо от 22 октомври пише, че са настанени в една бедна къща на сираци:

"В злочестата селска къща, в която се спряхме ние... живеят четири бедни деца: Диме, Косто, Тимко и Зорка; те са дрипави и самотни, но добри по душа и умни... тези деца носят печата на сравнителна интелигентност, с която се отличава Кавадарско (за разлика от някои други райони). Случаят ни събра с тях. Преди няколко години умрели почти едновременно баща им и майка им от холера и останали оттогаз кръгли сираци. Бащата малко преди това странствал и се завърнал от Америка.
Вкъщи е вечно тъмно: светлина влиза само през вратата и малката дупка без стъкло, прилична на прозорче. Земята е гола и неизмазана, без всякаква постеля. Една счупена ракла, две-три скъсани завивки и кожи за спане, две малки стомнички, едно медно гюмче, две черни бакърени паници и сач за печене на хляб - това е цялата покъщнина. Но има голямо полукръгло огнище, където гори голям огън и вечер (го) наобикаляме, греем се и приказваме.
Диме е най-възрастен, на 16 години; през ден той ходи на работа - оре чужди ниви или носи дърва и борина с тяхното муле. Косто варди денем къщата: той е 13-годишен. Вечер късно се връща Тимко, който през целия ден пасе чужди говеда: той е на 11 години. Най-малка е Зорка - на 5 години; но тя преде на хурка и вечер пред огъня върти като стара работна баба вретеното си.
Когато всички заспят, нощем настъпва един друг живот: като огнищно щурче започва звучно да свири скрито някъде и в странната тишина, която носи съня на всички, спомените започват да бродят като призрачни и неуловими сенки.
Когато завали дъжд, сламеният покрив зашумява и всичко става мълчаливо и уморено и тогаз душата ми се изпълва с неизразимо състрадание към малките злочести приятели.
Завчера им умря единствената овчица, останала от татко им в наследство: тя живееше при тях, в друго отделение на къщата.
При нас те сега са добре, защото им даваме всичко, каквото имаме. Но и ние (българските войници) сме доволни, че сме при такива добри деца.
Това прилича на една малка приказка, която би могла да се разкаже с по-хубави думи, ако не беше нашата вечна мъка..."

В текста се споменват 4 деца:

1. Диме, на 16 години

2. Косто, на 13 години

3. Тимко, на 11 години

4. Зорка, на 5 години

Коментар: За тези писма и конкретен текст разбрахме от публикация на Илюстрация БѢло море Illustration Belo more

Ктиторски надпис от манастира край Моклище, 1595 година

Надпис на църквата "Св. Никола" в манастира при село Моклища:

"С изволението на отца и изпълнението на сина и съдействието на светия дух съзида се и се изписа този божествен храм на светия архиерей и чудотворец Христов Никола. С изволението и труда на кир Никола от Тимяник и на неговите синове кир Йовчо, кир Бойко, кир Дане се завърши и изписа храма за тяхна вечна памет по време на духовника кир Йосиф в лето 7103 [1595], месец юли, 23 ден"

изт. НАЧЕВ, Венцислав, "Български надписи", изд. къща "Христо Ботев", София, 1994 година, който пък цитира класическото изследване ИВАНОВ, Йордан, "Български старини ..." стр. 77 

Уикипедия: Надпис на църквата "Св. Никола" в манастира край Моклище

Споменават се следните имена на ктитори и духовник:

1. Николай, от село Тимяник

2. Йовчо, син на Николай

3. Бойко, син на Николай

4. Дане, син на Николай

5. Йосиф, духовник 


Вижте също статията за манастирите в Тиквешията по книгата на Иван Снегаров за Охридската архиепископия: линк 

Две снимки от Трифон Зарезан, 1942 година

Българският пропаганден вестник "Целокупна България" през ВСВ публикува няколко снимки от празуването на обичая за св. Трифон Зарезан (през 1942 година) с подрязването на лозите. Тук публикуваме две от снимките от Тиквешията.

От Кавадарци: 

От Неготино:

Две снимки на Кавадарци от ноември 1915 година (ПСВ)

Тези дни получихме две снимки/картички от приятел на блога, за което му благодарим най-сърдечно.

Става въпрос за снимки правени от френски фотографи във времето около сражението при Криволак, т.е. във времето окт.-ноември 1915 година, когато френски войски се сражяват срещу българската армия.  

1. Снимка от пазарния площад с джамията в Кавадарци, ноември 1915 година, Македония, Сърбия: "Kavadar (Place de marche et Mosque) Macedoine Serbie . Novembre 1915"

 2. Панорама снимка на Кавадарци: "Cavadar Serbie - 11-15"

Евелия Челеби за Тиквеш, ок. 1670 година

Евелия Челеби минал около 1670 през Тиквешията. Превод на "Пътепис" е издаден през 1972 година, от Института за балканистика при БАН, изд. на "Отечествен фронт", в София. Преводът е на Страшимир Димитров.  

Коментар: Евелия Челеби срещнал в Тиквеш през втората половина на 17. век  българско население. Под Тиквеш вероятно е било известно сегашното Кавадарци.

"Възхвала на благоустроената паланка Тиквеш

 

Също е в територията на Кюстендилския санджак и като хас на пашата на санджака се управлява от неговия войвода. Тя е център на почтена каза със 150 акчета, в чиято околия има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи. Няма местен [спахийски] представител и еничарски сердарин, но има твърде много големци-първенци.

 

Градът е в подножието на един хълм сред широко плодородно пространство. Климатът му е приятен. Има всичко 300 покрити с керемиди къщи, но по време на регистрацията е бил записан да плаща 70 ханета авариз. Има четири идолопоклонски махали и пет михраба, от които три са джамии. Най-напред сред чаршията е ... джамия, покрита с керемиди, с каменно-хоросанено минаре. Джамията . . . събира много посетители. Има две махаленски светилища. Има една школа за студенти-софти и едно първоначално училище, но децата в него са малко. Има една обител за единобожните лииа, една баня с приятен въздух, която е с много хубава ..града.

 

Има всичко два хана за търговци и около 74 дюкяна, но не съм ги броил. Жителите на града всяка година ходят на ставащия наблизо в околността му Долянски панаир. От този голям панаир и грамадно сборище те си вземат всички потребни им неща, продават изработените от тях за препитанието им бели аби и се връщат в града. Прочее, бялата аба на паланката Тиквеш е прочута в Румелия, в арабските страни и Персия, тъй като прилича на чоха за саи.

 

След като обходихме и разгледахме този град, в продължение на осем часа в югоизточна посока преминахме през много благоустроени села в едно обширно поле, пихме от извора с животворна вода и стигнахме пътната станция на село Черибаши.  Понеже това село е ленно владение на кюстендилския черибашия, наричат го Черибаши. После минахме село Радовиш и други села. Пресякохме много плодородни села."

Голем и Мал Радобил, Тиквешко - родоведски сведения

  (Това е работна статия и ще търпи промени!!!)

 

Двете селища Голем и Мал Радобил (също Мало Радобилъ) днес принадлежат към Община Прилеп, но в миналото са били към Тиквешията.

1. Диме Тошев Николов - награден

чин: ефрейтор
част: 11-а пехотна македонска дивизия, 5-и пехотен македонски полк
месторождение: с. Г. Радобил [Голем Радобил], околия: Тиквешка, сегашно название: Голем Радобил, Македония
награден с: Знак на военния орден „За храброст“, III ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата: зап. № 144/1916 г. по 11-а пехотна македонска дивизия
мотиви за награждаване: за отличие в боевете  ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603, линк



2. Песен, в която се споменва Радобил /тук Радобиръ/ и други селища в Дренската планина между Тиквешко и Прилепско, изт.: Наум Тахов от Крушево, Вардарска Македония - "Сборник от Македонски Български Народни Песни", София, 1895 година, виж статия: линк

"Ахъ, шчо ми слезе село Радобиръ,
Шчо ми сабра сите селани,
Ахъ, шчо имъ зеде отъ сек'а кукя,
Отъ секо'а кукя по една лира,
Отъ попо'ите по деветъ лири,
Отъ Гйорги Лажатъ дванайсе лири,"

3. В писмо от 05. юни 1903 се споменава следното, виж статия: линк

В Солунския затвор се намират от Радобил и Калиново /Каланьево/: 23 души

4. Трајко Бошкоски - Тарцан, родом от Г. Радобил, партизан, загинал във ВСВ (виж мак. Уикипедия)


5. ДИМОВ, Насе - 22-годишен; с. Мало Радобил, Тиквешко; земеделец; 2-а рота на 4-та, Битолска дружина; 2.X.1912 г. - 10.VIII.1913 г., (Д.1009), виж статия за МОО: линк

6. Статистика на В. Кънчов от 1900 г. за Тиквешко, линк:

38 Голем Радобил: Българи Хр.: 700 души, Всичко: 700 души

39 Мало Радобил: Българи Хр.: 168 души, Всичко: 168 души

7. Аврам Темелков Филипов - загинал

чин: редник
част: 64-ти пехотен полк, 7-а рота
месторождение: с. Мало Радобил, околия: Кавадарска
дата на смъртта: 29 ноем. 1917 г., къде е загинал: 1/11-а полска болница, Драготинско укрепление 
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48, линк

Удостоверение на Народно първоначално училище "П. К. Яворов", град Кавадарци, 1943 година

Тези дни получихме от един приятел на блога следния интересен документ, за което му благодрим най-сърдечно!

Документът е от 25. декември 1943 година, номер 120, и удостоверява, че лицето Борис Попов Стефанов от село Долни Луковит, Оряховска околия, е редовен учител през учебаната 1943/44 година в Народното първоначално училище "П. К. Яворов", град Кавадарци. Документът е подписан от Г. Ат. Бадев, средищен главен учител.

Коментар: Виждат се печати на училището, които са стандартни (правоъгълен за попълване на датата и кръгъл с герба на Царство България), без политически анотации. Вижда се също един печат с неясен надпис започващ с "Околийски ...", също една Гербова марка от 1941 година и още една зелена марка.

Коментар: От съседното село Глишик е известният народен певец Никола Бадев, възможно е да има роднинска връзка с Г. Ат. Бадев.

Тиквешани в Солунските български гимназии (мъжка и девическа) по Георги Кандиларов

Георги Ст. Кандиларов публикува книга "Българските гимназии и основни училища в Солун (По случай на 50-годишнината на солунските български гимназии)", Македонски научен институт, Печатница Глушков, София, 1930 г. Авторът, Кандиларов, е бивш директор на мъжката и девическата гимназии в Солун, целият текст виж: линк

Уикипедия: Солунската българска мъжка гимназия, 1891 год.

 

Корица на книгата, изт. виж горе линк

Статистика на момчетата в Солунската българска мъжка гимназия:  (общо 16)

Имена на завършилите:

Григор п. Димитров, от Кавадарци , трети изпуск в уч. 1887/1888 година

Александър Кюркчиев, от Неготино, седми изпуск в уч. 1891/2 година

Тодор п. Антов, от Ватоша, десети изпуск в уч. 1894/5 година

Иван Петров, от Ватоша, десети изпуск в уч. 1894/5 година

П. х. Йорданов, от Ватоша, шестнадесети изпуск в уч. 1900/1901 година

Лазар Мишев, от Кавадарци, шестнадесети  изпуск в чу. 1900/1901 година

Борис Минчев, от Ватоша, седемнадесети изпуск в уч. 1901/02 година

Христо Михов, от Кавадарци, двадесет и втори изпуск в уч. 1906/1907 година

Методий Манчев от Ватоша, двадесет и пети изпуск в уч. 1910/1911 година 

Илия Добрев, от Ватоша, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Кирил Лазаров, от Кавадарци, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Кирил Минчев, от Ватоша, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Пане Николов, от Неготино, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Методи Минчев, от Ватоша, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Христо Гърков, от Ватоша,  двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Илия Захарчев, от Кавадарци,  двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Коментар: всъщност поименно са дадени 2ма от Неготино и 5ма от Кавадарци, общо 16 души.

Коментар: От спомените на Тодор п. Антов знаем, че там е учил и  Глигор (Григор) Анастасов от Кавадарци, виж линк

Коментар: Революционерът Мишо Шкартов от Кавадарци учи до VI клас.

 

Статистика на момичетата в Солунската българска девическа гимназия:  (общо 5)

Имена на завършилите:

Атанасова Мария, от Кавадарци, втори изпуск в уч. 1891/2 година

Христова Александра, от Кавадарци, десети изпуск в уч. 1899/900 година

Машева Ефросия, от Кавадарци, петнадесети изпуск в уч. 1904/905 година

Минчева Елена, от Кавадарци, в уч. 1905/6 година последният шестнадесети изпуск от VI клас, тъй като гимназията станала седмокласна

Панева Лица, от Кавадарци, в последния изпуск 1912/13 година

Спомени на Пане П. Коцев от село Ваташа за Тиквешкото въстание, 1913 година

Спомените на Пане поп Коцев са  публикувани като "Въстанието в Тиквеш - юни 1913 година", в. "Тиквеш", София, 1942 година " и препубликувани в съвместното издание на държавните архиви в София и Скопие "Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали, книга 2", виж текста в Онлайн Библиотека Струмски: линк

В спомените се споменават следните лица: 

Иван Ил. Манев

Дончо Лазаров (Сойториев), войвода от село Ваташа, живее по-късно в Петрич

Яя-ага, водач на наказтелните отряди (башибозук)

Милан Гюрлукот, войвода на чета

В. Чакаларов, войвода на чета, загива след въстанието при преминаване на границата

Гяконот, войвода на чета

Павел Христов, войвода на чета

Карамфилов, войвода на чета

Чаулев, войвода на чета

Илия Мишев Боцев, революционер от Кавадарци, младеж

Ильо Пакот, от Кавадарци

Атанас Бошков, революционер и учител

Глигор х. Йорданов, свещеник от Ваташа, вика бежанците да се върнат, умира

18 ваташани убити край Моклища от Яя-ага

19 убити край Корешница, заловени на границата от гърците и предадени

Коста Павловик, екзекутор

Илия Темков, богат селянин от Марена, уб. в затвора в Неготино

Глигор Дуйков, от Ваташа, уб. в завтора в Неготино

Петър Сейменов, от Ваташа, уб. в затвора в Неготино

Мело Янев Стойков, революционер от Ваташа, успява да избяга от плен

Илия х Ангелов, от Ваташа, уб.

Христо Михов, успява да се укрие при Петар М. Мицев

Петър М. Мицев, от Ваташа, укрива Дочно Лазаров и Христо Михов

Атанас, от Г. Драчевица, укрива се дълго в горите

Димо, от Г. Драчевица, укрива се дълго в горите

Глигор Фотев, свещеник, председател на духовната община в Кавадарци

Глигор Недев

Захарко Димов от село Ваташа

Относно харакетера на населението:

За Пане поп Коцев от село Ваташа, населението е българско. Прочетете целия текст, виж горе линк. Който се интересува, ще отдели 5 минути от живота си и ще прочете текста. В този смисъл, намираме за повече от странно наложената идея за антагонизъм между българи и македонци, която през 1913 година все още, поне в Тиквешията, е била абсурдна. Тази теза ще  се наложи по-късно чрез държавната цензура и югославската армия. Кому е нужно това противоречие през 2020?