Спомени на Пане П. Коцев от село Ваташа за Тиквешкото въстание, 1913 година

Спомените на Пане поп Коцев са  публикувани като "Въстанието в Тиквеш - юни 1913 година", в. "Тиквеш", София, 1942 година " и препубликувани в съвместното издание на държавните архиви в София и Скопие "Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали, книга 2", виж текста в Онлайн Библиотека Струмски: линк

В спомените се споменават следните лица: 

Иван Ил. Манев

Дончо Лазаров (Сойториев), войвода от село Ваташа, живее по-късно в Петрич

Яя-ага, водач на наказтелните отряди (башибозук)

Милан Гюрлукот, войвода на чета

В. Чакаларов, войвода на чета, загива след въстанието при преминаване на границата

Гяконот, войвода на чета

Павел Христов, войвода на чета

Карамфилов, войвода на чета

Чаулев, войвода на чета

Илия Мишев Боцев, революционер от Кавадарци, младеж

Ильо Пакот, от Кавадарци

Атанас Бошков, революционер и учител

Глигор х. Йорданов, свещеник от Ваташа, вика бежанците да се върнат, умира

18 ваташани убити край Моклища от Яя-ага

19 убити край Корешница, заловени на границата от гърците и предадени

Коста Павловик, екзекутор

Илия Темков, богат селянин от Марена, уб. в затвора в Неготино

Глигор Дуйков, от Ваташа, уб. в завтора в Неготино

Петър Сейменов, от Ваташа, уб. в затвора в Неготино

Мело Янев Стойков, революционер от Ваташа, успява да избяга от плен

Илия х Ангелов, от Ваташа, уб.

Христо Михов, успява да се укрие при Петар М. Мицев

Петър М. Мицев, от Ваташа, укрива Дочно Лазаров и Христо Михов

Атанас, от Г. Драчевица, укрива се дълго в горите

Димо, от Г. Драчевица, укрива се дълго в горите

Глигор Фотев, свещеник, председател на духовната община в Кавадарци

Глигор Недев

Захарко Димов от село Ваташа

Относно харакетера на населението:

За Пане поп Коцев от село Ваташа, населението е българско. Прочетете целия текст, виж горе линк. Който се интересува, ще отдели 5 минути от живота си и ще прочете текста. В този смисъл, намираме за повече от странно наложената идея за антагонизъм между българи и македонци, която през 1913 година все още, поне в Тиквешията, е била абсурдна. Тази теза ще  се наложи по-късно чрез държавната цензура и югославската армия. Кому е нужно това противоречие през 2020?