петък, 22 януари 2021 г.

Писмо от общините на Кавадарци и Ваташа от 1870, публикувано във в-к "Македония"

 Вестник "Македония", Цариград, бр. 50, 16. V. 1870 г, изт: Македония. Сборник от документи и материали, Инст. за история, 1978 г., София

"Писмо от общините на Кавадарци и Ваташа до Църковния събор в Цариград, с което се иска Тивкешкото окръжие да се постави под духовното управление на Българската екзархия:

 16.V.1870 г.


Към Святейшия Български Священноначалнически Събор на Ортакьой

Високопреосвященнейши Пастиренчалници и Отци!

След приличните наши поколения и изисквания на Вашите богоугодни молитви и благословения приходим днес чрез настоящето наше смирено писмо да явим на Ваше Високопреосвященство великата наша радост и душевно удоволствие, с което сърцата ни ся испълниха, щом неверно ся научихме от телеграфическите известия на съседните нам градове и от народните вестници, че негово императорско величество милостивийт наш цар султан Абдул Азис Хан, подбуден от крайна справедливост и отеческа грижа към бългрский народ, благозволил да издаде висок ферман за конечното решение на многожелаемийт ни църковен въпрос и за припознанието на самостоятелна българска църква и народна йерархия под официално наименование Българска екзархия.

За всичко това, като отдадохме благодарение на всеблаго бога, че е устроил така да се избави народът ни и църквата ни от инородото и чуждо за нас духовенство, незабавно след черковен отпуск на Благовещение въздадохме вси единодушно топлите си молитствования и усредни благодарения на всевишняго твореца за здравието и дългоденствието на н. и. в. държавнейшит наш цар с. А. А. ефендимис, който благоволи да направи едно толкос големо благодеяние на своите верни поданници българе.

Следователно, ако и отдавна время, како чисти българи искренно сми желаяли решението на българскийо въпрос и припознанието на народно независимо священноначалство, но никак не сми имали леснината от народний ни неприятел ... фанариотин Йеротия и от неговийт тука господин п/оп/ Петра досега свободно и писменно да изразим това наше горещо желание пред високославното правителство на любезнийт господар султан Азиса, както що направиха другите български епархии.

За това сега при конечното решение на въпроса, като изчезнаха векие страховете от сърцата ни, вкоренени в нас от гръческите интриги и заплашвания, ся събрахме в училището Кавадарско и Ваташко и направихме със знанието на местното началство едно благодарително и молитвено прошение до н. ц. в. чадолюбивий ни баща, за да благоизволи да тури под духовното управление на припознатата вече Българска екзархия и нашето Тиквешко окружие, което за наше доброщастие е населено само с чисти българи – православни и мусюлмани. Това прошение ви приключвам тука и Ви умоляваме незабавно да го предадете на честното ц. правителство.

Такожде молим и ваше Високопреосвещенство да преимете в обятията на българската самостоятелна църква и Екзархия и нашето Тиквешко православно жителство и съвременно да благоволите писменно да ни поучите на вера и на закон и священниците ни да наставите на пълно и правилно извършуване на священодействията им.

По това умолявате ся, ако е потребно, да ни изпроводите засега до 150 свидетелства за венчание на законни бракосъчетания през Прилеп.

Прочее като ся препоръчвами на благоприятните ваши молитви и благословия, коленопреклонно целиваме вашите святи десници и оставнувам за всегда с подобающето почитание да сми покорнейши ваши духовни чада общини: Кавадарска, Ваташка и сичките жители от Тиквешът.

(Следуват подписите)

П.П. Родолюбивий Г. редакторе на Македония. Искренно ви умолявами да подсетите тамо сичките родолюбиви братя: българското читалище Благодетел. Братско дружество и родолюбивата и благодетелна ваша община да ни подарят (както що са направили и на много други такива места) и нам овде бедните и потъпкани в невежество от гръцката злоба со некое годишно течение от вашия вестник и от другите, понеже, както що знаете, никакъв вестник не пристига тука во нашата кааза и за това ке ви бидем признателни за веки.

В. Македония, Цариград, бр. 50, 16. V. 1870 г. оригиналът е на български "

 

събота, 16 януари 2021 г.

Прошение на тиквешани до Екзарх Антим и св. Синод от юли 1875 година

Прошението на тиквешани до Екзарх Антим и св. Синод от юли 1875 година е публикувано в цариградския български вестник "Източно време", издаван от Петко Сандов. Тук преписахме текста, така щото да може бързо да се прочете, а  в сайта на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" можете да разгледате и целия брой 26 от 9. август 1875 година в оригинал, виж: линк

 

 

"Испращат ни следующието прошение за обнародване:

Ваше Блаженство, Г-не Г-не Антиме и св Българский Съборе!

Рабски Ви се поклонуаме и свята Ваша десница синовно целуваме.

    Ето тъкмо седем и повече години са сключват, от как пробудени от високи радостнотворни чувства, които въодушевляват цел български народ бехме са поопитали да се отмъкнем от ноктите на Фенер.

 

    Нашите опитвания наистина секога бега придружени с лъскави надежди и ний с радост следовахме фазите на черковнии ни въпрос мислейки си: че милостите, които милостивещия ни цар, излива върху верните си поданици, несъмнненно ся милости и за нас; а особено радовахме са щом прочитувахме у народните вестници за приспособлението на 10-й член от високий му фирман, когото напълно познаваме че притежаваме, и тая бе едничката ни и сама надежда що стоплюваше и згреваше замръзналите ни вече сърца. – Обаче, за голема жалост и с големо душевно прискърбеие го исповедваме че нашите радости са ограничихя само в въображенията ни, че освен що не са избавихме от лютите гонения на фанариотина, нъ размърдувайки раната болките станахя още по сърцераздирателни и съвсем нетърпими.

    Ний неможем да си истълкуваме причината, по която местното ни тука правителство, съвсем са е вдало и повело по диктуванията на владишкия тука наместник, г-на папа Петра, человек безстиден и самонадеян, за безбройните му интриги и злоупотребления на когото що е направил и прави непрестанно в казата ни, сте известни отдавна, като са е писало много пъти и до вестниците). Чрез лукавствата и баснословините богатства с които са располага, той непрестанно гони и преследува секиго, който би дързнал да са нарече българин и не би припонзал реченнаго кир пап Петра! Жалните охкания, от страните и безчеловечни гонения и мъки, които са издават на често то четирите страни на епархията ни, от ежедневно върлующите в нея деятелни агенти на гръцката патриаршия, сиреч Йеротея в Струмица и поп Петръ, векилина му в нашия Тиквеш и други в Малеш и Радовиш, подобни на тех, единстввенната цел на които е угнетението на народа ни – несмъненно ся достнали до Ваше Блаженство и Св. ви Синод, обаче не можем си обясни причината на вашето равнодушие към горещите слъзи на една многострадална епархия, Тогай, когато гръцката патриаршия полага секакви усилия, прибегнува до разни неправедни и противочеловечески средства, само и само да може да ни вкара повторително у в кошарата си, от където да са избавим веке е съмнително !

 
    Паднали, така да речем, в сред разярено море, с постоянство и търпение преминуваме оглемите вълни и сичката ни надежда бе обърната към Ваше Блаженство и св. Събор. И наистина, пред неколко време, имахме щастието да са научим, че от такририте подадени наскоро от екзархията на В. Порта за истилямите в така наречените смесени епархии, бил един и за нашата епархия. Това известие от дъно расклати злбоните чувства на йеротевия тука наместеник поп Петра и гоненията му против населението ни зехя по големи и много по големи размери. – Съ същото намерение тия дни той подаде такир на местното началство на града ни, в който сакаше отдалечението или наказанието на некой лица от нас, особено же на г-да Братия А. Доброви от Ватоша, защото радили за избавлението на епархията ни от фанариотското иго и прочее. – При тия очевидни и вопиющи нужди за час по скорошното извършуване на истилямите и за нашата епархия, ний оставнуваме вцепени от ужас небидейки честити да ги посрещнем и до ден днешен, и, остаени без никавка подпорка, бедствуваме да не паднем в ръцете на познатите неприятели на народноста ни ! – При това пръскат са зловещи слухове за подгазванието и порапданието на истилямите, обаче неможем да поверваме на подобна постъпка от правителствената страна.

    Най после коленопреклонно молейки както Ваше Балженство така и св. Ви Синод, като свои нардони архиепастири, ке ни подадете ли ръка помощи? Ще съжалите ли кървавите сълзи и на нашата злочеста и многострадална епархия? Къде що словесното ви стадо днес претърпева най страшните и мъчни искушения? Както и да е, ний чакаме на настоящето ни смиренно писмо да ни отговорите час по бърго, или да са поверим в ръцете на нашите неприятели, при првото ваше хладнокрвие, или според народното вълнение да пригърнем уничта, или протестанството. Настоящата си жалба яите дека що требва, правите какво ке прави, и в какав случай и да е, на горните въпроси, повотрно ви казваме, с нетърпение очакваме да ни отговорите.

    Съ пълна уверенност за благоприятен отговор и че тоя път моблите ни ке намерат добръ прием у балгоутробните ви сърдца – смеем да са припоръчим на молитвите на Ваше Блаженство и св. В. Синод.

    Най смирени и послушни духовни чада:

Общината в Кавадарци (Следват 4-те подписи на священниците и 65 подписа мирски.

Общината в Ватоша (Следват 3-те подписи на священниците и 60 подписа мирски.)

Общината в Неготино (Следват на 3-те священника подписите и 54 мирски подписи.

                Кавадарци 20 Юлий

 

събота, 2 януари 2021 г.

Статистка за Тиквешко от вестник "Македония" на английски език от 1919 година

През 1919 година новоучредената ВМРО започва да издава вестник "Македония" на френски и английски. Веснтникът се редактира от Георги Баждаров от Горно Броди, Серско, виж информацията в Уикипедия: линк

Тук виждаме:

1. една статистика за населението

 

В тази статистика са дадени българите общо 44 500 жители, които се състоят от 26500 християни и 18000 мюсюлмани.  Търците са дадени 2 000 жители, албанци - 20 жители, власи - 120 жители, роми - 530 жители, общо 47 170 жители.

  • Кавадарци: 5000 жители (2000 христ. и 3000 мюлюлмани)
  • Неготино: 2000 жители
  • Ваташа: 1760 жители
  • Марена: 570 жители
  • Дреново: 1040 жители
  • Бохула: 860 жители
  • Росоман: 860 жители
  • Сирково: 1460 жители
  • Чемерско: 418 жители
  • Гърниково: 490 жители
  • Фариш: 500 жители
  • Ресаво: 650 жители
  • Праведник: 400 жители
  • Голем Радобил: 700 жители
  • Криволак: 720 жители
  • Тремник: 640 жители
  • Пърждево: 1700 жители
  • Градец: 550 жители
  • Бесвица: 1070 жители
  • Долни Дисан: 1550 жители
  • Тимяник: 1250 жители
  • Пепелище: 930 жители
  • Бистренци: 650 жители
  • Клиново: 660 жители
  • Конопище: 710 жители
  • Галище: 700 жители  и т.н.

 

2. снимка с млади хора в носии от Тиквешко. 

 

Коментар: Тази снимка е публикувана и в "Албум Македония" от същата година, под номер 299, с текст Носия от село Градец (Тиквешко), виж: линк

 

Коментар: Георги Баждаров в този момент е и в Изъплнителния комитет на Македонските братства. Там по това време са например също доктор Станишев и доктор Татарчев:

 

Коментар: Във Фейсбук профила на Д. Богд. можете да немерите още етнографски снимки и статистики по райони от същия вестник: линк



 

Македония и Одринско (1893-1903) - мемоар на Вътрешната организация от 1904 година

Тук представяме едно издание на ВМОРО със заглавие Македония и Одринско (1893-1903), мемоар на Вътрешната организация, от 1904 година, в което са събрани прояви на насилие в Османската империя срещу християнското население в Битолския, Солунския, Одринския и Скоспкия санджаци. Целия текст можете да намерите тук: линк

 



За Тиквешко, което е каза в Солунския санджак, намираме следните информации:

 

През 1899 година: (Коментар: Мързен Ораовец е дадно тук в Прилепско, в Прилепско селото се казва само Ораоевци. Въпреки това поставяме тук и тази информация):

 
През 1900 година:


за Тиквешката афера от 1900 година: 





През 1903 година
 
 
за Илинденснкото въстание намираме статистически данни относно едно сражение в Тиквешката кааза, при село Драгожел, и съответно съпоставено към целия санджак:


 





вторник, 29 декември 2020 г.

Свидетелство на ботаника А. Гризебах от пътуването му в Македония през 1839 година

В книгата си "Пътуване през Румелия и до Бурса през 1839 година"* Август Гризебах ни съобщава на стр. 67, че получил сигурна информация, че най-чистият български език се говори в Тиквешията. 

Коментар: Ученият прави покрай своето пътешествие и едно изследване за разпростаненията на основните езици в Румелия (европейската провиниция на Осм. Империя). Гризебах се среща с различни високопоставени лица на място при своето пътуване, но се среща и с обикновени хора, като например със селяни в българска мандра в село Старо село, Тетовско. Описва са границите на териториите, в които се срещат българският, гръцкият, албанският и сръбският  преимуществено, виж в глава 12, от стр 65. Там ни съобщава и една евентуална преходна зона, която не се посочва точно, където сръбският и българският език се смесват лексикално, като обобщава, че на юг и на изток се говори български езка, а на север и на запад сръбски. Ученият тръгва от Солун и минава през Воден, Острово, Леринско, Битоля, Прилепско, Велешко, Скопско и Тетовско. За славянското население казва, че са българи. На едно място окол Велес среща и едно сръбско семейство на пътя, т.е. различава сърби от българи.

"So hörte ich die Versicherung, daß man das beste Albanisch in Elbassan rede, das reinste Bulgarische aber in dem macedonischen Bezirke Ticavech, den die Srtaße von Ueskueb nach Salonichi durchschnedet." 
Превод:
"Така чух гаранцията, че най-добрият албански се говори в Елбасан, но най-чистият български в македонския окръг Тиквеш, който бива прорязан от пътя от Юскюб  към Салоники."

*August Grisеbach, "Reise durch Rumelien und nach Bursa im Jahre 1839",  Band 2, Vandenhoeck u. Ruprecht, 1841, линк


вторник, 22 декември 2020 г.

Показания на Спиро Китинчев за трагедията във Ваташа през 1943 година

През 1943 година българската власт извършва едно престъпление, което остава дълбок отпечатък до ден днешен. За трагедията във Ваташа вижте статията във Википедия: линк 

Тук препубликуваме показанията на Спиро Китинчев, бивш кмет на Скопие пред "Отделенеието за защита на народа на Македония" в Скопие, 9. април 1945 година. Китинчев е предаден на югославските власти от властите на НРБ и бива разпитан от въпросното отделение на югославския репресивен апарат. Показанията му са публикувани в поредицата "АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ", том 63, "Българското управление във Вардарска Македония (1941-1944)", от Държавна агенция "Архиви", София, 2011, виж линк.

Спиро Георгиев Китинчев е роден 1894 година в Скопие, има средно търговско образование, бива назначен от германските окупационни власти за кмет на Скопие през 1941 година и след идването на българските власти е потвърден първо като зам. кмет при краткото управление на инж. Янко Мустаков и след това остава кмет до края на българското управление. През 1945 година е осъден на смърт, впоследствие присъдата му е заменена на 20 години каторга, умира в затвора в Идризово.

" За убийствата во Ватоша

Един ден през месец юни 1943 година дойде во кабинетот ми еде часовникар от Кавадарци, името му не можам да се сетам, (но го познавам уште от времето на бив. Югославиа, со кого сме работеле заедно по случай изборите за председател на търговците на дружеството за Вардарска бановина), и той ми кажа да иде от Кавадарци като делегат по желанието на известен брой граждани, кои ме викат да идам во Кавадарци за да ми изложат недоволстото от положението, като ми разправи за убийството, кое известо време преди това е станало во село Ватоша. Кажа ми да пред това е бил и при областниот директор Раев за тая случка. Йес се двоумев дали да заминам или не. Но той настояваше и йас му обекяв. Истиот ден ми се яви по телефон Костадин Ципушев и ми саобшти да требе да идеме во Кавадарци, като ми кажа да го викнал Раев и му рекол да идеме во Кавадарции и видиме како е работата. Кажа ми да ке имаме на расположение колата на областната дирекция и Глигор Атанасов и Данаил Крапчев. Во Кавадарци отидовме во кукнята на Глигор Атанасов и след известно време излеговме на плоштадот, каде имаше собрано доста народ. Граждани искажая желание да кажеме неколку думи. Гвореше прв Ципушев, а след него доста долго Глигор Атанасов. След тия говори обиколивме чаршията и секой по отделно се распраша за настроението на народот, особено према околискиот упраител Крум Камчев. Настроението против него беше големо и лошо и го сметая за виновник на сичко, като говорея да собрат околу него само известен брой чорбаджии и за ним е арен. Йас линчо посетив неколку магазина занаятчиски и мнението на сите беше против него. След това заминаваме за село Ватоша за да видим на самото место какво е прастапление направено. Пред селото не дочекая самите селани, сите пустнали бради. Отидовме право во една кукя, каде говоревме со кметскиот наместник и еден двайца селани. Кметскиот наместник ни расправи как во селото дошел един офицер со войници и помошник полицеискиот началник во кафенето пиле много ракия и посакали от него да им покаже кукьите и овия веднага арестувале младежите, заедно со две три девойчиня и след кратко време без распит, со исключение на еден, ги изнели надвор на селото на два три километра и ги растрелале младежите, а девойчинята ги вратили назад. След това отидовме во кукнята на еде селанин, синот на кого беше растрелан, а керка му била оправдана на растрелване, присаствувала при растрелването, но не била стрелана. Го викнавме девойчеото отделно во една соба и го помоливме да ни опише подробности. Расправи ни как ги одвебе на два три километра надвор от селто, како таму им рекле да младежите да седнат совсем изненада войниците и офицерот почнале да стрелат по младежите, кои си седеле и не очекувале ништо. Кажа ни да видела как брат и ранен почнал да бега, на каде една рекичка наблизу и на 40 до 50 чекора еден войник го настигнал и го убил. След това слегнавме ние доле во крчмата, коя беше полна со селани. Селаните протестирая на какво зверски начин са избити децата им и ни расправая и они случка, коя веке занаевме. Прв зеде думата Глигор Анастасов, след него Коста Ципушев, кои утешавая селаните, като кажая да ние сме дошле за да научиме правата истина и обекявая да виновниците ке бидат накажани. На крайот кажав неколку думи и йас. След това се вративме во Скопие и четворицата отидовме при Раев, и от името на сите нас говорее на областниот директор Ципушев, като искажа мнениетo ни околискиот управител да биде преместен или уволнен, а виновниците за случайот во село Ваташа да бидат накажани. Неколку дена сле това заминав за Сфия, каде на министорат на внатрешните работи Петар Габровски и на войниот министар Никола Михов изложив случайот. И двойцата се правия да не знаят за случката, като обекя да земат мерки за накажуене на виновниците. Зам. околискиот управител Крум Вамчев* да беше преместен, да за случайот во Ваташа се водеше анкета, но што стана со нея не ми е познато."

  *Камчев

неделя, 14 юни 2020 г.

Гръцка карта за образователното дело в Солунския вилает (преди 1912 година).

Това е част от гръцка пропагандна карта за образователното дело в Солунския вилает. Нанасянето е направено върху френска карта. Отбелязани са училищата от преди Балканската война. Тук разглеждаме само Тиквешката каза (Каза Кавадарци). В зелено са отбелязали българските екзархийски училища. В червено са отбелязани гръцките патриаршистки училища, виж също легендата. 




В Тиквешката каза са отбелязани 15 селища с Български училища: Неготино, Глишик, Кавадарци, Ваташа (отбелязано с черна точка, която липсва в легендата), Ресава, Бегнища, Пърждево, Клисура, Градец, Барово, Бошава, Чемерско, Конопища, Градища и Рожден. 




виж Уикипедия: 
 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Christian_Schools_in_Macedonia_early_20th.jpg

Виж също статия за училищното дело в Тиквешията: линк

Писмо от общините на Кавадарци и Ваташа от 1870, публикувано във в-к "Македония"

  Вестник "Македония", Цариград, бр. 50, 16. V. 1870 г, изт: Македония. Сборник от документи и материали , Инст. за история, 1978 ...