Попантови от село Ваташа, Тиквешко

(Това е работна статия и ще търпи промени!!!)

Тодор Попантов

Ще започнем със спомените на Тодор Попантов, издадени в Скопие, виж линк:

"Роден сум на 28 фвруари 1876 година во селото Ваташа, Кавадаречка околиjа, Македониjа. До Балканската воjна Кавадарци беше средиште на областа Тиквеш и беше околиjски центар. Околиjата се викаше Тиквешка околиjа. Таа ги опфакаше сите села што влегуваа во Тиквешиjата. По 1913 година, кога тие бугарски места на Македониjа беа освоени от Србиjа, српската власт jа раздели Тиквешка околиjа на две адинистративни единици: Кавадаречка околиjа со околискиот град Кавадарци и Неготинска околиjа ги опфака селата покраj двата брега на Вардар, а Кавадарчката - селата по текот на ркеата Црна и целиот западен дел на старата Тиквешка околиjа. Неготинската околиjа е помала. Обете са населени само со Бугари и помаци. Првите са мнозинство во споредба со вторите. По Балканската воjна голем дел от помаците се иселиjа во Турциjа. Главно заниманье на населенеито е земjоделството. Во овие околии се произведува мошне квалитетен афион (чиjшто продукт, катранот, се добива од растението). Земjата е плодородна. Се одгледуваат, исто така ,много лозjа, од кои се добива убаво грозjе.

Jас потекнувам од сештеничко семеjство. Како татко ми поп Андо, така и дедо ми по Ангел и прадедо ми поп Камче биле селски свештеници. Тие се занимавале и со земjеделство. Само од своjата професиjа свештениците не можеле да ги издржуваат свотие семеjства, кои во она време биле повекеброjни. Ние бевме четворица брака и една сестра, живите. Семеjството на дедо ми поп Ангел имаше три сина и две керки, живи, семеjството на прадедо ми - поп Камче четири сина и една керка. Нашиот род беше голем, а родоначалник ни бил аджи Коле. Презимето според родот подоцна не е зачувано.

Моите родители - свещеникот Андо (така ги викаа каj нас Андовновци и Антоновци) и Софиjа Крстева Хашкова се родени - татко ми во нашето село Ваташа, маjка ми во селото Глишик, од истата околиjа. И двете села се наогаат на дваесетина минути од градт, Глишик на север, а Ваташа на jуг. 

Дедо ми поп Ангел го одделил семеjството на татко ми од заедничкото семеjство. Во истиот двор татко ми купил од негов братучед празно место и си изградил одвоена кука со три соби и чардак горе и една соба долу на земjата, без под от штици, и до не визба.

 Jас бев мал кога се изгради куката. Се секавам дека лете спиев на уште незаковани штици. Знам и како татко ми на sидарите им донесе една волнена торбичка бакарни пари - грошеви, ги пребро пред нив и им ги даде за да им ги плати надниците. Во таа кука пораснавме четворица брака и сестра ми. Наjголем беше Миjаjле (Михаил, Мишо), по него бев jас, трет Христо, четврти Jованче (Иван) и наjмала беше сестрата Фруса. ... "

Тодор Попантов Попангелов, брат на Иван и Христо и син на Андон Попангелов, завършва Солунската бълг. мъжк. гимназия, член на ЦК на ВМОРО, за него в Уикипедия: линк

Уикипедия: Тодор Попантов и Поликсена Попантова

Иван Попантов

Иван П. Антов /Попантов/ - учител; жертва, изт.: Прошение /тъжба/ на пълномощници от с. Ватоша до княжевския търговски агент в Солун, Я. Пеев, който препраща на 17. май 1906 тяхното прошение към княжевския дипломатически агент в Цариград. изт.: Стоян Райчевски, "Геноцидът над българите през XX век", Български бестеслър, НМБКП, София, 2006. стр.56-58

Йованче Попантов, виж статия за таблото на "Тиквешко благотворително братство Даскал Камче": линк

Братът на Йовачне, Христо, пише една брошура за Тиквешкото Благотворително Братство в София, през 1925 година. Текстът за Йованче започва така (за повече инфо виж статия: линк):

 Христо Попантов

Христо Попантов от с. Ваташа, Кавадарско, Вардарска Македония - публикация "Участието на Тиквеш в Илинденската епопея", София, 1961 година, линк към текста

за Христо Попантов, учил в Лозанския университет, (1879 – 1964), български революционер, деец на ВМОРО, статията за него във Уикипедия: линк

също: "Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 226-266" 

Уикипедия: Христо Попантов

Виж текст от Христо Попантов от 1925 година: линк

бащата Андон Попангелов

Андон Попангелов Попкамчев (Андонъ попъ Камчевъ) е български свещеник и възрожденец от Македония, борец за независима българска църква."Андон Попкамчев е роден в голямото и будно българско село Ваташа през 1843 година в семейството на местния свещеник поп Ангел."; баща на Христо Попантов, виж повече в Уикипедия, линк

други

В книгата "Служение еврейско" се споменават ваташани, дарили пари за издаването ѝ в български превод, от гръцки, през 1839 година, виж специалната статия: линк

1. Благого: папа Камче х. Колевичъ  /бел.: поп Камче х. Колев/

2. Благоговенний папа Ангелъ  /бел.: поп Ангел/


-----------------------------------------------------

Виж също статията за спомените на Тодор Попантов: линк

1. Тодор Попандов, р. 28.02.1876 г., автор на спомените

2. поп Андо, бащата на Тодор, небеден от владиката, борец за българска независима църква, заточаван на Халкидики

3. поп Ангел, дядо на Тодор и баща на поп Андо

4. поп Камче, прадядо на Тодор и баща на поп Ангел

5. [х]аджи Коле, родоначалник

6. София Кръстева Хашкова, род. в с. Глишкик, майка на Тодор

7. Мияйле (Михаил, Мишо), брат на Тодор, най-големият брат

8. Христо, брат на Тодор, по-малък от Тодор

9. Йованче (Иван), брат на Тодор, по малък от Христо

10. Фруса, сестра на Тодор, най-малката

11. Пано Янев п. Камчев, братовчед на Тодор, учил в протестанската гимназия в гр. Самоков.

12. Тодор има две тетки в Глишик (по майчина линия), които посещава често

13. Христо, братът на Тодор, получава стипендия за гимназията в Скопие, и я завършва

14. Сестра на татко му Андо е женена в Щип у семейството на Андон Кулаков, при едно гости се запознава с Гоце Делчев, който е там учител