Антропоними и топоними завършващи на -АШ, -ЕШ, -ИШ, -ОШ и -УШ

Конкретно от Тиквешията (ако срещнем още, ще допълваме тук):

ТиквЕШ (изчезнал град, дал името на областта)

ГолЕШ (връх над с. Раец, Тиквешията, 672 над. вис.) 

ФарИШ (село в Тиквешията)

ДарИШ (село в Тиквешията)

ГлИШ (от село Глишик, Тиквешията)

СтрамАШ (от село Страмашево, Тиквешията)

ВатАШ / ВатОШ (от село Ваташа / Ватоша, Тиквешията)

ЛюбАШ (възвишение и връх между Вардар, Църна река и Луда Мара, в Тиквешията, 562 над. вис.)

ПетрУШ (лич. име в Тиквешията)


-------------------------------------------------------------
Сравни с други подобни като:

Драгош (лич. име, също Драгошин)

Станиш (лич. име, също фам. Станишев)

Колиш (лич. име, също фам. Колишев)

Негуш (град в Берско, Беломорието)

Кукуш (град в Беломорието)

Куклиш (село в Струмишко)

Подареш (село в Радовишко)

Макреш (село в Светиниколско)

Кутлеш (село в Беломорието)

Ниш (град)

Риш (село и прход)

Драгаш (село в Косово, в района на Косовска Гора)

Радовиш (град, източно от Вардар)

Малеш (в името на областта Малешията, също Малешевска планина, източно от Радовиш)

Караш (село във Врачанско)

Дъбраш (най-запад. рид на Родопите)

Тръмбеш (гр. Полски Тр., село Горски Горен Тр. и село Горски Долен Тр.)

Едно писмо до позиция край село Рожден през 1917 година

Тези дни се сдобихме със следната картичка. Изпратена е до войника Андрея М. Съртмаджиев, служил в 29. пехотен полк, 10. рота, като артелчик. Подател е братовчед на войника на име Слав. 

Коментари:

1. На картичката се вижда неясен печат на Кавадарци (Kavadartzi)  

2. "Следа" е може би позиция над село Рожден, в тиквешко Мариово. 

3. 29. пех. полк е Ямболският полк. Според Уикипедия, полкът "... в края на войната се сражава при Шейновец, Добро поле и връх Малък Козак..."

4. Името Съртмаждиев (тук написано с "а") се среща в Интернет. Има дори и някой си Жеко Андреев Съртмаджиев, който е бил поборник преди Освобождението. Съртмаджиеви изглежда са известна фамилия в гр. Ямбол.

5. Картичката е изпратена за Великден, но картинката от предната страна е всъщност Коледна, на нея е изобразена украсена елха и пише "Herzliche Weihnachtsgrüßsse", т.е. "Сърдечни коледни поздрави"....

6. Кликнете върху картичката за да я видите в цял размер!

"Войник Андрея М. Сартмаджиев 29. п. полк, 10-та рота Артелчик Рожден Следа

9. IV. 917 Др. [Драги?] Андрея, приеми тоя привет по случай  Великите празници, за което вярвам, че ще ги прекараш за голямо нещастие пак в Рожденско, до ... дена когато ще бъде и тази работа, това разбирам от Юр. [Йордан?] Пенков че ще останеш за поподир. Може би моята картичка ще ти раздуха и най-запрялата ти тъга, но всеки случай кураж в борбата и великото славно дело, твой братовч. [братовчед] Слав"

--------------------------------------

Вижте статия за село Рожден: линк

Една снимка с конака на Неготинския манастир "Св. Георги"

Тези дни получихме следната снимка от един приятел на блога, за което много му благодарим!


На предната страна се забелязват силуетите на четирима души, от които един войник и два  работника.

На обратната страна четем текст на немски език:

"Kloster St.-Gjorgje im Vardartal, ................. , Krivolac, bei Negotino"

Превод: "Манастир Св. Гьоргйе в долината на река Вардар, ......[не се разбира] ... , Криволак, при Неготино".

Тиквешията - карта

За нуждите на блога, за да не търсим всеки път в екстерни връзки, направихме една любителска карта, с положенията на селищата и ориентация по основните реки: Вардар,  Църна река, Раец, Блашица, Луда Мара, Бошава и Дошница.

За да видиш по-ясно картата, кликни върху нея!

Селища, които завършват на -ец:

Мързен Ораовец

Манастирец

Челевец

Раец

Гърбавец

Градец

Селища, които завършват на -ово, -ево:

Сирково

Дреново

Шешково

Каланево

Клиново

Кърнево

Пърждево

Страгово

Дуброво

Куманичево

Барово

Гърниково

Страмашево

Селища, които завършват на -вица, -ница:

Крушевица

Копришница

Драчевица

Бесвица

Корешница

Пещерница

Селища, които завършват на -арци, -анци, -енци:

Кавадарци

Возарци

Рибарци

Войшанци

Бистренци

Селища, които завършват на -ник, -шик:

Брусник

Търстеник

Тимяник

Тремник

Правдедник

Глишик

още от чифлик:

Чифлик

Бунар Чифлик

Янков Чифлик

Бизов Чифлик (Кара Су)

Селища, които завършват на -ище, -ища:

Дебрище

Галище

Боянчище

Конопище

Бегнище

Дабнеще

Пепелище

Моклища

Градища

Селища, които завършват на -а:

Бошава (Г. и Д.)

Ресава

Бохула

Клисура

Паликура

Кошарка

Ваташа

Марена

Липа

Дуньца (Софилар)

Селища, които завършват на -н:

Дрен

Дисан (Г. и Д.)

Рожден

Майдан

Росоман

Селища, които завършват на -л:

Радобил (Мал и Голем)

Камен дол

Драгожел

Селища, които завършват на -дня:

Радня

Драдня

Селища, които завършват на -ия:

Демир Капия

Курия

също:

Иберли

Селища, които завършват на -но:

Добротино

Дублино

Неготино

Селища, които завършват на -ко:

Чемерско

Мрежичко

Полошко

Селища, които завършват на -риш:

Фариш

Дариш

Селища, които завършват на -е:

Цървени Брегове

Бунарче

Кесендре

Кукуричане

Вешие

Селища, които завършват на -шани:

Брушани

Кошани

Селища, които завършват на -т, - р, -к:

Сопот

Промет (Г. и Д.)

Мрамор

Криволак

 ------------------------------------

Внимание! Селища, които не са на картата горе: 

Страмашево

Моклища

Бунарче

Кошани

Дариш

Кесендре

Мрамор

Добротино

Гърбавец

Кукуричане

Градец

Бунар Чифлик

Янков Чифлик

Дублино

Бизов Чифлик (Кара Су)

Дуньца (Софилар)

Промет (Г. и Д.)

Градища

Полошко

Село Гърниково, Тиквешко - родоведски сведения

 

(Това е работна статия и ще търпи промени!!!) 

 

 Гърниково, още Гарниково.

Спомени на Благой Видов от Кавадарци, "Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали, книга 1", виж: линк.

1. Христо Рипата от с. Гърниково, главен куриер на Кавадаречката околия (1913 г.), играе важна роля за разгласяне и подготовката на Конференцията в с. Бегнище (28.-30. май. 1913 г.)

Любомир Милетич, "ДОКУМЕНТИ за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912–1913 година", София, 1929 година. Споменати са следните лица от Тиквешко (ноем. 1912 г. - февр. 1913 г.):

1а. Хр. Рипата, от Гърниково

2. Петре П. Йовчев, от Гърниково

Изложение за злоупотребленията в Тиквешката кааза, Солун, 26 юли 1903, Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г., тук изваждаме само имената на споменатите лица, дадени по селища, виж също статия: линк

3. Михаиле Гишов

4. Пано Давчев

5. Давче Краещанка

Македоно-Одринско Опълчение (1912-1913 г.) личен състав, (ДА "Архиви"), виж статия: линк

6. ТЕМЕЛОВ, Григор - 20-годишен; с. Гърниково, Тиквешко; работник; 4-та рота на 5-а Одринска дружина, (Т.347)

В книгата "Служение еврейско" се споменават лица, дарили пари за издаването ѝ в български превод, от гръцки, през 1839 година, виж специалната статия: линк

7. Село Горниково Г: Георгия Чолаковичъ  (бел.: Георги Чолаков)

 

8. Мак. Уикипедия, за родовете, линк:

"Како родови во Гарниково се споменуваат:[3]
 
Старинци од Азот: 

Бајковци 7 к.; Анѓелковци 1 к.; 
Степановци 2 к.; 
Левовци 5 к.; 
Гишовци 3 к.; 
Мојсовци 2 к.; 
Шапковци 5 к.; 
Гравтовци 4 к.; 
Бакарјовци 1 к.; 
Гиревци 4 к.; 
Станковци 2 к.; 
Толовци 2 к; 
Ташовци 2 к.; 
Карадаковци 2 к; 
Ѓорчевци 1 к.; 
Јолевци 1 к.; 
Ширкате 1 к.; 
Кармаковци 2 к. 
Крштанковци 1 к.

Постари доселеници: 

Чолаковци 6 к. 
Моклишовци-Постоловци 3 к.

Понови доселеници: 

Вилиповци 1 к.; 
Стојимчевци 1 к.; 
Јованчевци 1 к.; 
Северовци 1 к.; 
Соколовци (Велковци 4, Димовци 3) 7 к.; 
Ризовци 1 к.; 
Настовци 1 к.; 
Кенџовци 1 к.; 
Мајсторовци 2 к.; 
Тасевци 1 к.; 
Миновци 1 к.; 
Левовци 1 к.; 
Трпковци 1 к.; 
Бачовци 1 к.; 
Рамашовци 2 к.; 
Стојановци 1 к.; 
Вилиповци (Филиповци) 1 к.; 
Крстевци 2 к. 
Шоповци-Старејковци 1 к..

Дојдени од Зборско во 1916 г.: 

Ристовци 2 к.;
 Петковци 1 к. 
Атанасовци 1 к."

Кавадарци в речника на имената на Ангел Сотиров

Речник на Ангел Сотиров, линк

Коментар: А. Сотиров е издирил много лични и фамилни имена от различни краища, прави опит за етимология  на всяко име и посочва населените места, където се срещат. Този текст е много полезен за бързо търсене, качен е на неговия сайт в Интернет. Изглежда имената за Кавадарци са взети от "Алманах Царство България" от 1917 год, виж статия: линк

Внимание (!): Има проблем с фонта на сайта му. Дефолтният кирилски фонт на браузера често е друг и трябва да се смени ръчно.

Внимание (!): Етимологията дадена тука е предполагаема и трябва да се подхожда критично.


За Тиквешко, откриваме само имена от Кавадарци, които изглежда е събрал от някакъв изтоник от 1917г.


1. Дубров ф. Кавадарци, 1917, изт. Ангел Сотиров

2. Ленто м — от Лено с вмъкнато т. Лен-тов ф. Кавадарци, 1917, изт. Ангел Сотиров

3. Мазов ф — от маза '1. изба; 2. магазин' (ар.-тур. magaza). ... Кавадарци, 1917, изт. Ангел Сотиров

4. Овчев ф — може би видоизменено от Отчев. Кавадарци, 1917, изт. Ангел Сотиров

5. Рйдов ф—разновидност на Ридарски. ... Кавадарци, 1917, изт. Ангел Сотиров

6. Тенкенов ф. Пловдив. Тентенйев ф. Бяла. Тентиков ф. Пловдив. Тенто м — от Тено с вмъкнато т. Тен-тов ф. Кавадарци, 1917, изт. Ангел Сотиров

7. Фалков ф — от прякор Фалко 'самохвалко'. Кавадарци, 1917, изт. Ангел Сотиров

8. Чафкаров ф — вм. Чавкаров. Кавадарци, 1917, изт. Ангел Сотиров

9. Шанде и Шандо м — вм. Санде, Сандо. Кавадарци, 1917, изт. Ангел Сотиров

Тиквешани в Обръщението на български общини в Македония към Великите сили от 1878 година

В така наречения Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония до Великите сили с искане да не бъдат откъснати от общото отечество България, се виждат и  неготинската и ваташката община, подписани от по следните двама представители.

За повече инфо относно това обръщение, виж статията в Уикипедия: линк

От Неготино:

Неготино (Тиквеш)

х. Арсо

Христо Николовъ

От Ваташа:

Прдеставители Ваташа

Мише Ризов

Ризо Добрев

-----------------------------------------

Транскрибиран текст на Мемоара/Обръщението/Апела: 

(от Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1931 г., с. 655-659, препубликувано в Македония. Сборник от документи и материали, Инст. за история, 1978 г., София)

Македония. Сборник от документи и материали, Инст. за история, 1978 г., София

Сведения, събрани от Любомир Милетич за ситуацията преди Тиквешкото въстание, 1912/13 година

Др. Любомир Г. Милетич, учен, родом от гр. Щип, събира сведения за насилията в навечерието на Тиквешкото въстание и ги публикува в издание на Македонския Научен Институт (МНИ) "ДОКУМЕНТИ за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912–1913 година", София, 1929 година.

Бележка: Бащата на Любомир Милетич, Георги Милетич, е учител в село Ваташа при отхвърлянето на Струмишкия (патриаршистки) владика Йеротей в село Ваташа и играе роля в събитията от 1869/70 година, т.е. ок. 43 години преди събитията описани от сина Любомир Милетич. 

Текстът е препубликуван в съвместното издание между архивите в Скопие и София  ''Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2", Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 година. Виж също Онлайн Библиотека Струмски: линк

Споменати са следните лица от Тиквешко (ноем. 1912 г. - февр. 1913 г.):

1. Григор Лазаров, арх. екзархийски наместник, свещеник в Кавадарци

2. П. П. Атанасов, учител в Кавадарци

3. Тодор Белчев, от Ваташа

4. Коле Гълъбов, от Кавадарци

5. Пано Туриманджов

6. Тодор Стоянов, войвода, Неготино

7. Мише Бакалот, от Неготино, при него живеел Тодор Стоянов

8. Доно Мойсов, от Неготино, владиката ходил при него на гости, когато идвал от Струмица

9. Гълъб Гьорчев, от Неготино

10. Алеко Сопотчето, от Неготино, починал, ян.1913 г.

11. Мише поп Филипов

12. Борис П. Дуровски, от Ваташа, на 17 години

13. Хр. Рипата, от Гърниково

14. Петре П. Йовчев, от Гърниково

15. Христо Спанджов, от Бегнище

16. Илия П. Глигоров, свещеник в Бегнище

17. Коста П. Димитров, учител в Бегнище

18. Томе Нанев, от Ваташа, младоженец

19. Мария Тодорова, от Ваташа, булка

20. Нане Орданов, от Ваташа, при него бил на стан насилникът Милан Маркович

Издание на Тиквешкото Благотворително Братство в София, 1925 година

През 1925 година Тиквешкото Благотворително Братство в София издава една брошура със заглавие "Кратки биографически бележки в памет на заслужелите дейци из Тиквешко" от 13 страници. Текстът е написан от Христо поп Антов (Попантов), виж целия текст в Онлайн Библиотека Струмски: линк 


Корицата:

  

Отново за населението в Тиквешията и отново доказателство за изкуствения идеологически насаждан антагонизъм между българи и македонци.

Споменават се следните лица: 

Даскал Камче, от село Корешница, учител и печатар

Нако, баща на даскал Камче, от село Корешница, преселен във Ваташа

Йовко Марков, богаташ в Кавадарци

Александър Станоев, от Неготино

Добри Даскалов, от Кавадарци

Христо Чернопеев, от Дерманци

Сандански, от с. Влахи

Мис Стоун

Пешо Самарджиев, от Неготино

Петър Юруков, от Карлово

Душо Желев, от Еркеч (сега Козичено)

Ване Тефов

Яне Гьорето

Лазо Асията (Лазар Ридов), от Кавадарци

Милан п. Михайлов, от Кавадарци

Борис Сарафов, от Либяхово

Лазар Мишев

Александър Спирков

Иван Лйомчев

Христо п. Атнтов

Тимо Ангелов - Князот, от Берковица

Гоце Делчев, от Кукуш

Михаил Попето, от Горна Диканя

Кръстю Българията, от Враца

Атанас Бабата, от Синитово (Пазарджишко)

Йованче п. Антов, от Ваташа

Даме Груев, от Смилево

За даскал Камче

 (Текстът за него е по-дълъг, при интерес прочетете цялата брошура!) 

  

За Алексадър Станоев

 За Добри Даскалов

За Милан п. Михайлов

За Пешо Самарджиев

За Петър Юруков

За Йованче п. Антов

 (Текстът за него е по-дълъг, при интерес прочетете цялата брошура! Йованче е брат на автора Христо п. Антов)

Село Дабнище, Тиквешко - родоведски сведения

(Това е работна статия и ще търпи промени!!!)

Дабнище, също Дъбнище, Дъбнища, Дабнища

Изложение за злоупотребленията в Тиквешката кааза, Солун, 26 юли 1903

Става въпрос за писмо до Ив. Ст. Гешов (княжевски дипломат. агент в Цариград) от А. Шопов (княжевски търговски агент в Солун), ДЦА, ф.176, оп. 1, а.е. 1895, л. 182-189, публикувано в "Разоренията на Македонските българи 1878-1903", Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г., тук изваждаме само имената на споменатите лица, дадени по селища, виж също статия: линк

1. Ангел Аязов

2. Темо Добрински

3. Темо Рамнешов

4. Камче Бараначе

5. Патно Темов

6. Иван Темов

7. За родовете в Дабнище от Уикипедия,  цитат:

"Како  родови во Дабниште се споменуваат:^[2]

Старинци:

Ѓоровци (Долно М.) 1 к. 
Атанасовци (Средно М. 3 и Горно М. 1) 4 к..

Постари доселеници:

Шалевци (Долно М.) 1 к.; 
Бакевци-Митревци (Долно М.) 1 к.; 
Крачевци-Ајазовци (Средно М. 4 и Долно М. 1) 5 к.; 
Сејменовци (Средно М.) 1 к.; 
Мирчевци (Средно М.) 1 к.; 
Барамачовци (Средно М.) 3 к.; 
Грковци (Средно М.) 4 к. 
Колчевци (Долно и Горно М.) 2 к..

Понови доселеници:

Илевци (Средно М.) 1 к.; 
Бакарјовци (Горно, Средно и Долно М.) 3 к.; 
Туковци (Горно М.) 1 к.; 
Левовци (Долно М.) 3 к.; 
Ѓорчевци (Горно М.) 1 к.; 
Сакалијовци (Средно М.) 1 к.; 
Миндевци (Средно и Горно М.) 2 к.; 
Ицковци (Долно М.) 1 к.; 
Ставровци (Средно М.) 2 к. 
Мајсторовци (Горно М.) 3 к.."

8. Иджмал дефтери за кааза Тиквеш от 1636 година, линк:  Село Дабнище - 7 ханета;

 

9. Статистика на В. Кънчов от 1900 г. за Тиквешко, линк:

16 Дабнища: Българи Хр.: 203 души, Всичко: 203 души

10. Григор Несторов Донев - загинал

чин: редник
част: 2/12-а полска болница
месторождение: Дабнище, околия: община Кавадарци, сегашно название: Дабнище, Македония
дата на смъртта: 25 май 1918 г., къде е загинал: гр. Бабадаг, 1/6-а запасна евакуационна болница
от какво е починал: починал
къде е погребан: гр. Бабадаг, българското градско гробище, линк

Спомени от село Ваташа на Арсени Костенцев, 1866 година

Арсени Костенцев, роден 1842 година в щипското Ново село, пише спомени, публикувани като "Спомени на Арсени Костенцевъ", с  предговор от Иван Вазов, виж 2-то издание при Ал. Паскалев и сие, София, 1917 година в Онлайн Библиотека Струмски: линк 

Уикипедия

Коментар: Костенцев бил учител в с. Робово и от там бива спазарен за учител в с. Ваташа. Във Ваташа заварил един учител, който тормозел учениците с цял пакет изтезания. Старомодният учител набедил впоследствие Костенцев пред Струмишкия владика Еротея /Йеротей/, че учи децата, че земята е кръгла и се върти ... и Костенцев бил изгонен от Струмишката епархия през август 1866 година. След това отишъл в новоотвореното Българско училище в гр. Солун.


В текста са изброени следните лица от. Ваташа:

1. поп Петър, наместник на владиката в с. Ваташа

2. Ташо Костов, чорбаджия, при него живеел поп Петър

3. Анцо Гърчето, учител на 40-50 години, имал 80-90 ученика и ги учил на български език

4. вдовицата на даскал Камче, поканила Костенцев да разгледа, какво е останало на тавана у тях (даскал Камче бил покойник вече над 10 години). Там имало остатъци от печатарските инструменти на даскал Камче, както и стари книги.

Йордан х. Константинов - Джинот пише статия за Тиквеш през 1855 година

Джинот праща статията на 12. февр. 1855 година и е публикувана същата година в българския "Цареградски вестникъ".

Статията (виж в Онлайн Библиотека Струмски: линк) изобилства от преувеличения за броя села, броя църкви и манастири, съществували в древеността, писано е в духа на романтизма, за величието в миналото, което трябва да се възроди.

Изглежда на Джинот "Тиквеш" му се е сторило насмешливо, та е решил да нарече  района като Любляна и съответно Любляно-Пеония, по възвишението между реките Църна и Луда Мара (Джинот я нарича река Мокла): Любаш, от една страна, и от друга, по древния район Пеония. Пеония е имала за столица град Стоби, чийто останки днес се намират при вливането на река Църна във Вардар, от север на р. Църна.

Джинот разказва за 3те оцеляли манастира в Тиквешко: Полошки ("Св. Победоносец Георги"), край Моклища ("Св. Чудотворец Николай")  и Бошавски ("Св. Архангел Михаил", споменава и всъщност и арх. Гавравил). 

Пише, че Горазд, бил родом от тук. Смесва образите на Горазд и Еразъм Охридски, и нарича Горазд: Гроздан.

Дава етимология на Кавадарци от Говедарци. 

Тиквешията спадала към Струмичката епархия, била много опасно място, особено край река Църна и клисурата при Демир Капия. Джинот споменава, че става въпрос за плодородна земя и изброява културите, типични за района: лозя, сусам, анасон и т. н.

 

На вниманието на хората, които търсят антагонизъм между македонци и българи: По отношение на населението, Джинот няма никакви дилеми, че става въпрос за българи, които говорят български език, без разлика от религията, виж картинките. Дава 15 000 души.

В статията намираме следните интересни коментари за 4 селища в Тиквешко:


За Кавадарци:

За Ваташа:

За Неготино:

За Пепелища:

 

#Тиквеш #Ваташа #Неготино #Кавадарци #Джинот #Пепелища

Тиквешията в Албум-Алманах "Македония" от 1931 година

Изт.: Редакционен Комитет - "Албум-Алманах "Македония"; Album-Almanach "Macedoine"; София, 1931 година  виж: линк

Освен 7те снимки, които вече видяхме в статията за "Македония в образи" от 1919 година (виж: линк), в Алманаха от 1931 година намираме и следните интересни снимки, макар в лошо качество:


Църква в гр. Кавадарци (бел.: храм "Св. Димитър")

Църква в гр. Кавадарци ???

Конакът в гр. Кавадарци

с. Бошава 

с. Конопище 

Възпоменателно табло на Тиквешкото благотворително братство "Даскал Камче"

(Това е работна статия и ще търпи промени!!!)


Започваме с логото на братството:

ТИКВЕШКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО БРАТСТВО ДАСКАЛ КАМЧЕ - I. БЪЛ. ПЕЧАТНИЦА 1837 г. с. ВАТАША

Коментар: Тиквешани са написали думата БЪЛ[гарски] в логото на братството си  по отношение на печатницатa. Това как се вписва в антагонизма и образа на българския враг след 44та година, е трудно да се разбере. 

Горе четем надпис:

ТАБЛО ВЪ ПАМЕТЪ НА ЗАСЛУЖИЛИТЕ ДЕЙЦИ ИЗЪ ТИКВЕШКО

Петър Юруков, гр. Карлово

Александър Станоев, гр. Неготино

Пешо Самарждиев, гр. Неготино

Милан п. Михайлов, гр. Кавадарци

Йованче п. Антов, с. Ваташа

Добри Даскалов, гр. Кавадарци

Изброените лица ще бъдат обект на отделни статии.


Списък на братствата можете да видите тук: линк

Григор Анастасов от Кавадарци и "Мемоарът за признаване на българското малцинство под югославска власт" от 1930 година

Уикипедия: Григор Анастасов

Григор Анастасов Кюркчиев е роден на 5. март 1877 година в град Кавадарци.

Получава стипендия и завършва Солунската българска мъжка гимназия.

Пострадва във Винишката афера.

Завършва право в Загреб.

Става адвокат и народен представител на кралството СХС (1921-27).

През 1930 емигрира в България и заедно с Димитър Шалев и Димитър Илиев изпращат петиция /мемоар/ до Д-во на Народите в Женева за защита на БЪЛГАРСКОТО малцинство в кралството Югославия!

Уикипедия: Мемоара за признаване на бълг. малцинство под югославска власт

 Препратки:

За повече информация за Григор Анастасов виж статия в Уикипедия: линк

Виж също статията Спомени на Тодор Попандов от село Ваташа: линк

Статия за сина на Григор Анастасов, д-р Иван Анастасов, известен радиолог/рентгенолог и унив. преподавател: линк

Виж също "Мемоар, представен от името на българското население в Македония под югославска власт", 1930 г.: линк

Спомени на Тодор Попантов от село Ваташа

Тук ще поместим лицата, които се споменават в спомените на Тодор Попантов. Виж целия текст на "Тодор Попантов от с. Ваташа, Кавадарско, Вардарска Македония - "Спомени", Скопие, 2002 година": линк
 
Тази статия ще търпи допълнения !!!

Виж също статия за Попантови /поп Андови, Попандови/ от с. Ваташа: линк


1. Тодор Попандов, р. 28.02.1876 г., автор на спомените

2. поп Андо, бащата на Тодор, набеден от владиката, борец за българска независима църква, заточаван на Халкидики

3. поп Ангел, дядо на Тодор и баща на по Андо

4. поп Камче, прадядо на Тодор и баща на поп Ангел

5. [х]аджи Коле, родоначалник

6. София Кръстева Хашкова, род. в с. Глишкик, майка на Тодор

7. Мияйле (Михаил, Мишо), брат на Тодор, най-големият брат

8. Христо, брат на Тодор, по-малък от Тодор

9. Йованче (Иван), брат на Тодор, по малък от Христо

10. Фруса, сестра на Тодор, най-малката

11. Глигор (Григор) Анастасов, р. от гр. Кавадарци, получава екзархийска стипендия и отива да учи в Солунската бълг. гимназия. После става адвокат и народен представител на кралството СХС (1921-27). През 1930 емигрира в България и заедно с Димитър Шалев и Димитър Илиев изпращат петицият до Д-во на Народите в Женева за защита на БУГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО ВО JУГОСЛВАИJА, виж статия: линк

12. Пано Янев п. Камчев, братовчед на Тодор, учил в протестанската гимназия в гр. Самоков.

13. Тодор има две тетки в Глишик (по майчина линия), които посещава често

14. Христо Антов, от с. Мързен Ораовец, познат на семейството, има хотел в Солун, където отседнали първо Тодор и Глигор Анастасов

15. Георги Сапунджиев, от с. Ваташа, имал кръчма в Солун, в която ходил Тодор

16. Във Ваташа имало 350 български къщи, имало 5 свещеника, към чийто енории спадали и съседни селища

17. в неговото семейство имало 140-150 годишна традиция на свещеници

18. Христо, братът на Тодор, получава стипендия за гимназията в Скопие, и я завършва

19. Когато той е гимназист в Солун, книги като "Под игото" са били забранени и осм. власти са претърсвали влаковете и домовете за забранена литература. Тодор донася копие на "Под игото" на Иван Вазов, което се чете от повече хора.

20. Даме Груев обикалял района, 1894 г. се създал Комитета (ТМОРО) в Кавадарци, първите трима члена били:

21. Йованче (Иван) Мишев Велков, търговец

22. Пано Иванов, учител

23. Иван П. Минчев, ученик в VI кл. в Солунската мъжк. гимн.

24. При пребиваване на Атон през една ваканция, срещнал стар монах от с. Бошава (манаст. "Св. Панталеймон")

25. 1896-1899 е учител в Прилеп, разказва случки през това време ...

26. Сестра на татко му Андо е женена в Щип у семейството на Андон Кулаков, при едно гости се запознава с Гоце Делчев, който е там учител

27. 1899/1900 Тодор е учител в Крива паланка

28. Христо Нетков, от Кавадарци, ликвид. от Гано Бегинин

29. От 1901 Тодор отива в Гевгелия  като учител, но го вкарват в затвора и след това го прехвърлят в затовра в Кавадарци

30. Селим чуш, от село Бохула, водач на потеря из селата, убит 1912 година

31. В края на 1901 година Тодор е учител в Пехчево, където става ръководител на революционния комитет














Следва продължение !!!

Село Бегнище, Тиквешията - родоведски сведения

(Това е работна статия и ще търпи промени!!!) 

 

Бегнища, също Бегнище, за етимологията виж бълг. Уикипедия: линк 

"Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Бѣгоуништи, който произхожда от личното име * Бѣгоунъ, от което са и селищните имена Бегуновци и Бегунце.^[1]" 

----------------------------------------------------

 

Изложение за злоупотребленията в Тиквешката кааза от 26. юли 1903 - едно писмо до Ив. Ст. Гешов (княжевски дипломат. агент в Цариград) от А. Шопов (княжевски търговски агент в Солун), ДЦА, ф.176, оп. 1, а.е. 1895, л. 182-189, публикувано в "Разоренията на Македонските българи 1878-1903", Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г., тук изваждаме само имената на споменатите лица, дадени по селища. От Бегнища са изброени следните лица:

1. поп Лазар, поч.

2. Христо Дянов

3. Коста Браменчето, поч.

4. Христо Йовев, поч.

5. Яне Витанов

6. Димо Георгов

7. Васил Деянов

8. Ильо Дардов

9. Лазо Овчаров

10. Нестор Крушов

В книгата "Служение еврейско" се споменават лица, дарили пари за издаването ѝ в български превод, от гръцки, през 1839 година, виж специалната статия: линк

11. Благоговенний папа Цветко

12. Почтенеиший Г: Тренчо Коджабаши

13. Бла: Г: Бошко Терзи

Спомен на Благой Видов за Тиквешкото въстание, виж: линк

14. поп Илия от с. Бегнище /Конференцията за вдигане на Тиквешкото въстание се състои в с. Бегнище (28.-30. май. 1913 г.) , поп Илия държи реч на конференцията/

15. Горе Бошков, водач на отряда в с. Бегнище

16. Трайко Йовев, водач на отряда в с. Бегнище

17. Статистика на В. Кънчов от 1900 г. за Тиквешко, линк:

17 Бегнища: Българи Хр.: 860 души, Всичко: 860 души

Македоно-Одринско Опълчение (1912-1913 г.) личен състав, (ДА "Архиви"), виж статия: линк 

 

18. ГРИГОРОВ, Петър - с. Бегнище, Тиквешко; 1-а рота на 5-а Одринска дружина; 21.VII.1913 г. - 10.VIII.1913 г., (Г.1181)

19. ДИМИТРОВ, Яне - 30-годишен; с. Бегнища, Тиквешко; фурнаджия; II отделение; нестроева рота на 10-а Прилепска дружина; 21.X.1912 г. - неизвестно, (Д.896) 

20. ИВАНОВ, Алекса - с. Бегнища, Тиквешко; 3-а рота на 3-а Солунска дружина; 19.IX.1912 г. - неизвестно, орден "За храброст" IV ст.,  (И.11)

21. ТЕВОВ /или КЕВОВ/, Петър - с. Бегнища, Тиквешко; 2-а  рота на 3-а Солунска дружина; 18.IX.1912 г. - неизвестно, (Т.320)

Село Бегнище в бълг. Уикипедия: линк

22. Томе Спанджов, роден в Бегнища, български революционер от ВМОРО, загинал по време на заточението си в Мала Азия^[16]

Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.:

^{23. Христо Спанджов, кмет през 1913 година}

^{24. Илия Григоров, свещеник през 1913 година}

^{25. Коста Димитров, учител през 1913 година}

Същите лица се споменават като малтретирани в доклад за събитията ноем.1912 - февр. 1913 година, публкуван от Любомир Милетич през 1929 година, виж статия: линк

23а. Христо Спанджов, от Бегнище

24а. Илия П. Глигоров, свещеник в Бегнище

25а. Коста П. Димитров, учител в Бегнище

 

Село Бегнища в мак. Уикипедия: линк

26. Списък с родвете: "Како родови во Бегниште се споменуваат:[3]
 
Старинци од велешки Азот:

Басаровци (Грижевци (Грижевско М.) 3 к.;
Штавовци (Грижевско М. 2 и Роговско М. 1) 3 к.;
Тренчевци (Тренчевско М. 5 и Роговско М. 1) 6 к.;
Вилиновци (Ѓорчевско М.) 3 к.;
Талевци (Тасевско М. и Ѓорчевско М.) 2 к.) 17 к.;
Крачевци (Крачевци (Роговско М.) 1 к.;
Ковевци-Пластовци (Тренчевско М.) 2 к.;
Мишајковци (Даскаловско М.) 1 к.;
Роговци (Роговско М. 3 и Даскаловско М. 1) 4 к.;
Витановци (Даскаловско М.) 3 к.;
Диневци (Даскаловско М. 2, Тренчевско М. 1 и Грижевско М. 1) 4 к.;
Балтовци (Ѓорчевско М. и Тренчевско М.) 2 к.;
Ицовци (Ѓорчевско М. и Тренчевско М.) 2 к.;
Курчевци (Ѓорчевско М.) 2 к.) 21 к.;
Ѓорчевци (Ѓорчевци (Ѓорчевско М. 9, Грижевско М. 1, Тасевско М. 3 и Даскаловско М. 1) 14 к.;
Зулумовци (Тасевско М.) 2 к.) 16 к.;
Дрдовци (Грижевско М.) 3 к.; Илчевци (Грижевско М. 5 и Даскаловско М. 1) 6 к.;
Шумуловци (Шумуловци (Тасевско М. 2 и Ѓорчевско М. 1) 3 к.;
Анѓелковци-Јасковци (Грижевско М.) 1 к.;
Андуровци (Роговско М.) 1 к.) 5 к.;
Трипуновци-Северовци (Тренчевско М. и Роговско М.) 2 к.;
Златевци (Тасевско М.) 4 к.;
Чолаковци (Даскаловско М.) 1 к.;
Деловци (Тасевско М.) 1 к.;
Сивевци (Тасевско М.) 1 к.;
Милимишковци (Тасевско М.) 3 к.;
Чамевци (Тасевско М. 3 и Даскаловско М. 1) 4 к.;
Карабашовци (Тасевско М.) 1 к.;
Спанџовци (Спанџовско М.) 6 к.;
Матејовци (Спанџовско М.) 1 к.;
Ѓировци (Ѓорчевско М.) 1 к.;
Самарџијовци (Даскаловско М. 1, Ѓорчевско М. 1 и Тренчевско М. 3) 5 к.;
Чачковци (Роговско М.) 4 к.;
Пикаловци (Роговско М.) 2 к.;
Диѓанџијовци (Тренчевско М.) 2 к.
Јовевци (Тренчевско М.) 2 к..

Постари доселеници: 

Белегушковци (Даскаловско М.) 1 к.; 
Мијаковци (Грижевско М. 3 и Роговско М. 1) 4 к.; 
Ѕверовци (Роговско М.) 4 к.; 
Тасевци (Тасевско М.) 7 к.; 
Ајровци (Тренчевско М.) 1 к.; 
Даскаловци (Даскаловско 2 и Тасевско М. 2) 4 к.; 
Барамачовци (Даскаловско М.) 3 к.; 
Крагујовци-Моклишовци (Ѓорчевско М.) 3 к.; 
Јанколовци (Даскаловско М.) 2 к.; 
Пичуровци (Даскаловско М.) 1 к.; 
Мајсторовци-Бунарци (Даскаловско М.) 1 к.; 
Грковци-Ѓувтевци (Тасевско М. 4 и Ѓорчевско М. 1) 5 к.; 
Мегленци (Ѓорчевско М.) 2 к.; 
Бошковци (Спанџовско М.) 4 к.; 
Струмичани (Роговско М.) 1 к. 
Кулевци (Роговско М.) 1 к..

Понови доселеници: 

Шалевци (Тренчевско М.) 3 к.; 
Пејковци (Роговско М.) 1 к.; 
Добротинци (Тренчевско М.) 1 к.; 
Атанасовци-Ѓошовци-Бојанчишци (Тренчевско М.) 1 к.; 
Парапанци-Бојанчишци (Тренчевско М.) 1 к.; 
Бојковци (Тренчевско М.) 1 к.; 
Калајџије (Спанџовско М.) 1 к.; 
Чакаровци (Грижевско М.) 1 к. 
Миџевци (Ѓорчевско М.) 1 к.."

27. Христо Петков Тройков [Трайков] - загинал

чин: редник
част: 12-и пехотен полк, 8-а рота
месторождение: с. Вегнище, околия: Кавадарска
дата на смъртта: 30 март 1917 г., къде е загинал: с. Караман, околия/държава: Битолска
къде е погребан: северно от с. Караман, околия/държава: Битолска
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 30, 31; а.е. 524, л. 79, линк

28. Юрдан Трайков Наумов - загинал

чин: редник
част: 64-ти пехотен полк, 2-ра картечна рота
месторождение: с. Бегнище, околия: Кавадарска
дата на смъртта: 5 май 1917 г. 
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48, линк


29. Иван Даскалов, кмет на село Бегнище, убит в наказателна акция на сръб. чета на Йован Бабунски в есента на 1918 година, след загубата на войната. В тази акция са убити 30 души само в Тиквешията, изт. Фейсбук

-----------------------------------------------

В село Бегнище е погребан Петър Юруков, изт. Брошура на  Тикв. Б. Братство от 1925 година, виж: линк



-----------------------------------------------

Виж видео за кукерите Джоломари от Бегнище: линк
 
----------------------------------------------

Свещеници:  

1. поп Лазар, в с. Бегниша, поч. 1903 г., изт.: писмо от 26. юли 1903 до Ив. Ст. Гешов (княжевски дипломат. агент в Цариград) от А. Шопов (княжевски търговски агент в Солун), ДЦА, ф.176, оп. 1, а.е. 1895, л. 182-189, публикувано в "Разоренията на Македонските българи 1878-1903", Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г.

2. поп Цветко, свещеник ок. 1839 в с. Бегнища, записан в книгата "Служение еврейско" се споменават ваташани, дарили пари за издаването ѝ в български превод, от гръцки, през 1839 година, виж специалната статия: линк


3. Илия Григоров, свещеник през 1913 година, изт.: Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.: 

3а. поп Илия, от с. Бегнище, Конференцията за вдигане на Тиквешкото въстание се състои в с. Бегнище (28.-30. май. 1913 г.) , поп Илия държи реч на конференцията, изт. спомен на Благой Видов, виж: линк




 

Една картичка от Неготино, 1941 година

Публикуваме тази картичка с красив изглед от Неготино, с разрешение на г-н Л. С.

Кликнете върху картичката за да я видите уголемена!

Войник на име Илия от Неготино  изпраща картичка от вкъщи по време на отпуската си до подофиц. Тодор Пашкулев и военната част, стационирана в Кавала през 1941 година.

 "Здравей Г. Подофицере! Еве да ви се ободом сос тайа картичка да сум сега въ родното ми место и прекровам личната отпуска добре тук . .. сос здравето сам добре. Поз[драв] сичките войници от I звод . Поз[драв] ваш Илийа" 

Картичката е изпратена за:

 "Подофицера Тодор Пашкулев, I Ескадрон 3. Конен полк, Кавала"

Според печата е пристигнала в Кавала на 3.VI.1941 г.

Тиквешията в "Македония в образи" от 1919 година

Македония в образи или Macedonia Illustrated e фототипно издание на Комитет за изучаване на българските земи, Държавна печатница, София, 1919 г.,  за повече подробности виж източник: линк


295. Общ изглед на гр. Кавадарци

296. Демир Капия

297. Положки манастир

 298. Гр. Неготино

 

298. Носия от с. Градец (Тиквешко) 

300. Тиквешката чета на Добре Даскалов 

 

 301. Четата на Пешо Д. Самарджиев