В книгата си "Пътуване през Румелия и до Бурса през 1839 година"* Август Гризебах ни съобщава на стр. 67, че получил сигурна информация, че най-чистият български език се говори в Тиквешията.
Коментар: Ученият прави покрай своето пътешествие и едно изследване за разпростаненията на основните езици в Румелия (европейската провиниция на Осм. Империя). Гризебах се среща с различни високопоставени лица на място при своето пътуване, но се среща и с обикновени хора, като например със селяни в българска мандра в село Старо село, Тетовско. Описва са границите на териториите, в които се срещат българският, гръцкият, албанският и сръбският преимуществено, виж в глава 12, от стр 65. Там ни съобщава и една евентуална преходна зона, която не се посочва точно, където сръбският и българският език се смесват лексикално, като обобщава, че на юг и на изток се говори български езка, а на север и на запад сръбски. Ученият тръгва от Солун и минава през Воден, Острово, Леринско, Битоля, Прилепско, Велешко, Скопско и Тетовско. За славянското население казва, че са българи. На едно място окол Велес среща и едно сръбско семейство на пътя, т.е. различава сърби от българи.
"So hörte ich die Versicherung, daß man das beste Albanisch in Elbassan rede, das reinste Bulgarische aber in dem macedonischen Bezirke Ticavech, den die Srtaße von Ueskueb nach Salonichi durchschnedet."Превод:
"Така чух гаранцията, че най-добрият албански се говори в Елбасан, но най-чистият български в македонския окръг Тиквеш, който бива прорязан от пътя от Юскюб към Салоники."
*August Grisеbach, "Reise durch Rumelien und nach Bursa im Jahre 1839", Band 2, Vandenhoeck u. Ruprecht, 1841, линк
