Българската екзархия и духовенството в Тиквешията до 1913 година

(Това е работна статия и ще търпи промени!!!)

 

1908/09 г.: Статистика по вилаети и кази на селата, българските черкви, училищата и на Екзархийските села със и без собствена земя през 1908/09 г. в Македония, публикувана в "История на българите 1878-1944 в документи, том I, 1878-1912, част втора", Величко Георгиев, Стайко Трифонов, изд. "Просвета", София, 1996 г.:

Солунски вилает, Тиквешка каза:

Бълг. екзар. села: 77
Черкви: 53
Училища: 36
Посел. на своя земя: 17
Смесени: 13
Поселени на чужда земя (чифлици): 47

Патр. села, Български: 0
Патр. села, Сърбомански: 0
Патр. села, Гърцки: 0 

Българо-мохамедан. (помашки) села: 7

Българо-униат. села: 0

Турски села: 8

Албано-мохамедански села: 0
Албано-православни села: 0

Влашки села: 0 

Велешки митрополити:

1. Генадий Велешки (юни 1869 – 1872), виж: линк

2. Дамаскин Велешки (октомври 1872 – 1877), виж: линк

3. Авксентий Велешки (1894 – 1906), виж: линк

4. Мелетий Велешки (11 май 1908 – 14 август 1924), през 1913 г. е изгонен от сръб. окуп. сили, виж: линк

Коментари: Тиквешията е спадала към Велешката епархия. Относно събитията от 1913 година виж книгата: ЛЮБЕНОВА, Лизбет, "Последните български владици в Македония", изд. "Изток-Запад", София, 2012

Свещеници: 

 

с. Ваташа

1. Андон Попангелов Попкамчев (Андонъ попъ Камчевъ) е български свещеник и възрожденец от Македония, борец за независима българска църква. Роден е 1843 година във с. Ваташа в семейството на местния свещеник поп Ангел., баща е на Христо, Георги и Иван /Йованче/ Попантови, виж повече в Уикипедия, линк

2. поп Ангел, във Ваташа, баща на Андон Попангелов,  свещеник преди 1870 г.

3. поп Камче, във Ваташа, дядо на Андон Попангелов, свещеник преди 1870 г.. Поп Камче е син на хаджи Коле и е първи свещеник в църквата Успение Богородично във Ваташа, изтрадена през 1817 г.

4. поп Коце, във Ваташа, предшественик на Пане поп Коцев

5. поп Михаил, във Ваташа, предшествник на Дафина поп Михайлова, починала 1895 година в София на 65 години, свещеник преди 1870 г.
  

6. Глигор Х. Йорданов, свещеник в с. Ваташа, изт.: Пане Попкоцев от с. Ваташа, пише спомен за Тиквешкото въстание, публикувани в 1942 в "Тиквеш" и  препубликувано (в съвместно издание между държавните архиви в Скопие и София) под заглавие "Революционните борби во Тиквешията. Спомени и материали, книга 2", виж: линк

7. Васил Икономов, помощник свещеник на поп Андо и съсед на Попандови, спомен на Тодор Попандов

8. поп Петър, наместник на владиката в с. Ваташа ок. 1866 година, виж спомени на Арсени Костенцев: линк

Печат на българската община във Ваташа от 1884 година. Надпис: Ваташъ Булгацка Црковна Општина 884

Уикипедия: Печат на българската община във Ваташа. Надпис: Ваташъ Булгацка Црковна Општина 884, линк

 

Кавадарци

1. Глигор Фотев, свещеник, председател на Българската духовна община в Кавадарци през 1913 г., изт. Пане Попкоцев от с. Ваташа, пише спомен за Тиквешкото въстание, публикувани в 1942 в "Тиквеш" и препубликувано (в съвместно издание между държавните архиви в Скопие и София) под заглавие "Революционните борби во Тиквешията. Спомени и материали, книга 2", виж: линк.

2. поп Михаил, в Кавадарци, предшествник на Милан поп Михайлов (р. 1881 в Кавадарци)

3. Методий Димов, екзархийски наместник в Кавадарци през 1903 г., изт. писмо от 05. юни 1903, до Ив. Ст. Гешов (княжевски дипломат. агент в Цариград) от А. Шопов (княжевски търговски агент в Солун), публикувано в "Разоренията на Македонските българи 1878-1903", Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г.

4. Благой Захарков, свещеник през ВСВ

 

с. Ресово

1. поп Христо, свещеник от с. Ресова /Ресово/, поч., изт. писмо от 05. юни 1903, до Ив. Ст. Гешов (княжевски дипломат. агент в Цариград) от А. Шопов (княжевски търговски агент в Солун), публикувано в "Разоренията на Македонските българи 1878-1903", Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г.

 

с. Страмашево

1. поп Атанас, в с. Страмашево, изт.: писмо от 26. юли 1903 до Ив. Ст. Гешов (княжевски дипломат. агент в Цариград) от А. Шопов (княжевски търговски агент в Солун), ДЦА, ф.176, оп. 1, а.е. 1895, л. 182-189, публикувано в "Разоренията на Македонските българи 1878-1903", Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г. 

с. Клисура

1. поп Петко, в с. Клисура, изт.: писмо от 26. юли 1903 до Ив. Ст. Гешов (княжевски дипломат. агент в Цариград) от А. Шопов (княжевски търговски агент в Солун), ДЦА, ф.176, оп. 1, а.е. 1895, л. 182-189, публикувано в "Разоренията на Македонските българи 1878-1903", Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г.

 

с. Бегнища

1. поп Лазар, в с. Бегниша, поч. 1903 г., изт.: писмо от 26. юли 1903 до Ив. Ст. Гешов (княжевски дипломат. агент в Цариград) от А. Шопов (княжевски търговски агент в Солун), ДЦА, ф.176, оп. 1, а.е. 1895, л. 182-189, публикувано в "Разоренията на Македонските българи 1878-1903", Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г.

2. поп Цветко, свещеник ок. 1839 в с. Бегнища, записан в книгата "Служение еврейско" се споменават ваташани, дарили пари за издаването ѝ в български превод, от гръцки, през 1839 година, виж специалната статия: линк


3. Илия Григоров, свещеник през 1913 година, изт.: Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.:

Неготино

1. иконом Григорий (Григор) Попдимитров Лазаров, роден в Неготино 1864 г., свещеник и учител в различни краища, в 1913 е назначен за архиерейски наместник в Тиквеш, загива 1913 г., повече инфо в Уикипедия: линк 

2. поп Димитър Лазаров, баща на Григор поп Димитров

3. Пантелеймон Поппешов, роден и работил в Неготино, участник в църковните борби от Тиквешията, Уикипедия: линк

4. поп Пешо, предшественик на Пантелеймон Поппешов, преди 1870 г.


Виж статия за манастирите в Тиквешко по Иван Снегаров: линк