събота, 16 януари 2021 г.

Прошение на тиквешани до Екзарх Антим и св. Синод от юли 1875 година

Прошението на тиквешани до Екзарх Антим и св. Синод от юли 1875 година е публикувано в цариградския български вестник "Източно време", издаван от Петко Сандов. Тук преписахме текста, така щото да може бързо да се прочете, а  в сайта на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" можете да разгледате и целия брой 26 от 9. август 1875 година в оригинал, виж: линк

 

 

"Испращат ни следующието прошение за обнародване:

Ваше Блаженство, Г-не Г-не Антиме и св Българский Съборе!

Рабски Ви се поклонуаме и свята Ваша десница синовно целуваме.

    Ето тъкмо седем и повече години са сключват, от как пробудени от високи радостнотворни чувства, които въодушевляват цел български народ бехме са поопитали да се отмъкнем от ноктите на Фенер.

 

    Нашите опитвания наистина секога бега придружени с лъскави надежди и ний с радост следовахме фазите на черковнии ни въпрос мислейки си: че милостите, които милостивещия ни цар, излива върху верните си поданици, несъмнненно ся милости и за нас; а особено радовахме са щом прочитувахме у народните вестници за приспособлението на 10-й член от високий му фирман, когото напълно познаваме че притежаваме, и тая бе едничката ни и сама надежда що стоплюваше и згреваше замръзналите ни вече сърца. – Обаче, за голема жалост и с големо душевно прискърбеие го исповедваме че нашите радости са ограничихя само в въображенията ни, че освен що не са избавихме от лютите гонения на фанариотина, нъ размърдувайки раната болките станахя още по сърцераздирателни и съвсем нетърпими.

    Ний неможем да си истълкуваме причината, по която местното ни тука правителство, съвсем са е вдало и повело по диктуванията на владишкия тука наместник, г-на папа Петра, человек безстиден и самонадеян, за безбройните му интриги и злоупотребления на когото що е направил и прави непрестанно в казата ни, сте известни отдавна, като са е писало много пъти и до вестниците). Чрез лукавствата и баснословините богатства с които са располага, той непрестанно гони и преследува секиго, който би дързнал да са нарече българин и не би припонзал реченнаго кир пап Петра! Жалните охкания, от страните и безчеловечни гонения и мъки, които са издават на често то четирите страни на епархията ни, от ежедневно върлующите в нея деятелни агенти на гръцката патриаршия, сиреч Йеротея в Струмица и поп Петръ, векилина му в нашия Тиквеш и други в Малеш и Радовиш, подобни на тех, единстввенната цел на които е угнетението на народа ни – несмъненно ся достнали до Ваше Блаженство и Св. ви Синод, обаче не можем си обясни причината на вашето равнодушие към горещите слъзи на една многострадална епархия, Тогай, когато гръцката патриаршия полага секакви усилия, прибегнува до разни неправедни и противочеловечески средства, само и само да може да ни вкара повторително у в кошарата си, от където да са избавим веке е съмнително !

 
    Паднали, така да речем, в сред разярено море, с постоянство и търпение преминуваме оглемите вълни и сичката ни надежда бе обърната към Ваше Блаженство и св. Събор. И наистина, пред неколко време, имахме щастието да са научим, че от такририте подадени наскоро от екзархията на В. Порта за истилямите в така наречените смесени епархии, бил един и за нашата епархия. Това известие от дъно расклати злбоните чувства на йеротевия тука наместеник поп Петра и гоненията му против населението ни зехя по големи и много по големи размери. – Съ същото намерение тия дни той подаде такир на местното началство на града ни, в който сакаше отдалечението или наказанието на некой лица от нас, особено же на г-да Братия А. Доброви от Ватоша, защото радили за избавлението на епархията ни от фанариотското иго и прочее. – При тия очевидни и вопиющи нужди за час по скорошното извършуване на истилямите и за нашата епархия, ний оставнуваме вцепени от ужас небидейки честити да ги посрещнем и до ден днешен, и, остаени без никавка подпорка, бедствуваме да не паднем в ръцете на познатите неприятели на народноста ни ! – При това пръскат са зловещи слухове за подгазванието и порапданието на истилямите, обаче неможем да поверваме на подобна постъпка от правителствената страна.

    Най после коленопреклонно молейки както Ваше Балженство така и св. Ви Синод, като свои нардони архиепастири, ке ни подадете ли ръка помощи? Ще съжалите ли кървавите сълзи и на нашата злочеста и многострадална епархия? Къде що словесното ви стадо днес претърпева най страшните и мъчни искушения? Както и да е, ний чакаме на настоящето ни смиренно писмо да ни отговорите час по бърго, или да са поверим в ръцете на нашите неприятели, при првото ваше хладнокрвие, или според народното вълнение да пригърнем уничта, или протестанството. Настоящата си жалба яите дека що требва, правите какво ке прави, и в какав случай и да е, на горните въпроси, повотрно ви казваме, с нетърпение очакваме да ни отговорите.

    Съ пълна уверенност за благоприятен отговор и че тоя път моблите ни ке намерат добръ прием у балгоутробните ви сърдца – смеем да са припоръчим на молитвите на Ваше Блаженство и св. В. Синод.

    Най смирени и послушни духовни чада:

Общината в Кавадарци (Следват 4-те подписи на священниците и 65 подписа мирски.

Общината в Ватоша (Следват 3-те подписи на священниците и 60 подписа мирски.)

Общината в Неготино (Следват на 3-те священника подписите и 54 мирски подписи.

                Кавадарци 20 Юлий

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Писмо от общините на Кавадарци и Ваташа от 1870, публикувано във в-к "Македония"

  Вестник "Македония", Цариград, бр. 50, 16. V. 1870 г, изт: Македония. Сборник от документи и материали , Инст. за история, 1978 ...