Писмо от общините на Кавадарци и Ваташа от 1870, публикувано във в-к "Македония"

 Вестник "Македония", Цариград, бр. 50, 16. V. 1870 г, изт: Македония. Сборник от документи и материали, Инст. за история, 1978 г., София

"Писмо от общините на Кавадарци и Ваташа до Църковния събор в Цариград, с което се иска Тивкешкото окръжие да се постави под духовното управление на Българската екзархия:

 16.V.1870 г.

Към Святейшия Български Священноначалнически Събор на Ортакьой

Високопреосвященнейши Пастиренчалници и Отци!

След приличните наши поколения и изисквания на Вашите богоугодни молитви и благословения приходим днес чрез настоящето наше смирено писмо да явим на Ваше Високопреосвященство великата наша радост и душевно удоволствие, с което сърцата ни ся испълниха, щом неверно ся научихме от телеграфическите известия на съседните нам градове и от народните вестници, че негово императорско величество милостивийт наш цар султан Абдул Азис Хан, подбуден от крайна справедливост и отеческа грижа към бългрский народ, благозволил да издаде висок ферман за конечното решение на многожелаемийт ни църковен въпрос и за припознанието на самостоятелна българска църква и народна йерархия под официално наименование Българска екзархия.

За всичко това, като отдадохме благодарение на всеблаго бога, че е устроил така да се избави народът ни и църквата ни от инородото и чуждо за нас духовенство, незабавно след черковен отпуск на Благовещение въздадохме вси единодушно топлите си молитствования и усредни благодарения на всевишняго твореца за здравието и дългоденствието на н. и. в. държавнейшит наш цар с. А. А. ефендимис, който благоволи да направи едно толкос големо благодеяние на своите верни поданници българе.

Следователно, ако и отдавна время, како чисти българи искренно сми желаяли решението на българскийо въпрос и припознанието на народно независимо священноначалство, но никак не сми имали леснината от народний ни неприятел ... фанариотин Йеротия и от неговийт тука господин п/оп/ Петра досега свободно и писменно да изразим това наше горещо желание пред високославното правителство на любезнийт господар султан Азиса, както що направиха другите български епархии.

За това сега при конечното решение на въпроса, като изчезнаха векие страховете от сърцата ни, вкоренени в нас от гръческите интриги и заплашвания, ся събрахме в училището Кавадарско и Ваташко и направихме със знанието на местното началство едно благодарително и молитвено прошение до н. ц. в. чадолюбивий ни баща, за да благоизволи да тури под духовното управление на припознатата вече Българска екзархия и нашето Тиквешко окружие, което за наше доброщастие е населено само с чисти българи – православни и мусюлмани. Това прошение ви приключвам тука и Ви умоляваме незабавно да го предадете на честното ц. правителство.

Такожде молим и ваше Високопреосвещенство да преимете в обятията на българската самостоятелна църква и Екзархия и нашето Тиквешко православно жителство и съвременно да благоволите писменно да ни поучите на вера и на закон и священниците ни да наставите на пълно и правилно извършуване на священодействията им.

По това умолявате ся, ако е потребно, да ни изпроводите засега до 150 свидетелства за венчание на законни бракосъчетания през Прилеп.

Прочее като ся препоръчвами на благоприятните ваши молитви и благословия, коленопреклонно целиваме вашите святи десници и оставнувам за всегда с подобающето почитание да сми покорнейши ваши духовни чада общини: Кавадарска, Ваташка и сичките жители от Тиквешът.

(Следуват подписите)

П.П. Родолюбивий Г. редакторе на Македония. Искренно ви умолявами да подсетите тамо сичките родолюбиви братя: българското читалище Благодетел. Братско дружество и родолюбивата и благодетелна ваша община да ни подарят (както що са направили и на много други такива места) и нам овде бедните и потъпкани в невежество от гръцката злоба со некое годишно течение от вашия вестник и от другите, понеже, както що знаете, никакъв вестник не пристига тука во нашата кааза и за това ке ви бидем признателни за веки.

В. Македония, Цариград, бр. 50, 16. V. 1870 г. оригиналът е на български "

 

Прошение на тиквешани до Екзарх Антим и св. Синод от юли 1875 година

Прошението на тиквешани до Екзарх Антим и св. Синод от юли 1875 година е публикувано в цариградския български вестник "Източно време", издаван от Петко Сандов. Тук преписахме текста, така щото да може бързо да се прочете, а  в сайта на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" можете да разгледате и целия брой 26 от 9. август 1875 година в оригинал, виж: линк

 

 

"Испращат ни следующието прошение за обнародване:

Ваше Блаженство, Г-не Г-не Антиме и св Българский Съборе!

Рабски Ви се поклонуаме и свята Ваша десница синовно целуваме.

    Ето тъкмо седем и повече години са сключват, от как пробудени от високи радостнотворни чувства, които въодушевляват цел български народ бехме са поопитали да се отмъкнем от ноктите на Фенер.

 

    Нашите опитвания наистина секога бега придружени с лъскави надежди и ний с радост следовахме фазите на черковнии ни въпрос мислейки си: че милостите, които милостивещия ни цар, излива върху верните си поданици, несъмнненно ся милости и за нас; а особено радовахме са щом прочитувахме у народните вестници за приспособлението на 10-й член от високий му фирман, когото напълно познаваме че притежаваме, и тая бе едничката ни и сама надежда що стоплюваше и згреваше замръзналите ни вече сърца. – Обаче, за голема жалост и с големо душевно прискърбеие го исповедваме че нашите радости са ограничихя само в въображенията ни, че освен що не са избавихме от лютите гонения на фанариотина, нъ размърдувайки раната болките станахя още по сърцераздирателни и съвсем нетърпими.

    Ний неможем да си истълкуваме причината, по която местното ни тука правителство, съвсем са е вдало и повело по диктуванията на владишкия тука наместник, г-на папа Петра, человек безстиден и самонадеян, за безбройните му интриги и злоупотребления на когото що е направил и прави непрестанно в казата ни, сте известни отдавна, като са е писало много пъти и до вестниците). Чрез лукавствата и баснословините богатства с които са располага, той непрестанно гони и преследува секиго, който би дързнал да са нарече българин и не би припонзал реченнаго кир пап Петра! Жалните охкания, от страните и безчеловечни гонения и мъки, които са издават на често то четирите страни на епархията ни, от ежедневно върлующите в нея деятелни агенти на гръцката патриаршия, сиреч Йеротея в Струмица и поп Петръ, векилина му в нашия Тиквеш и други в Малеш и Радовиш, подобни на тех, единстввенната цел на които е угнетението на народа ни – несмъненно ся достнали до Ваше Блаженство и Св. ви Синод, обаче не можем си обясни причината на вашето равнодушие към горещите слъзи на една многострадална епархия, Тогай, когато гръцката патриаршия полага секакви усилия, прибегнува до разни неправедни и противочеловечески средства, само и само да може да ни вкара повторително у в кошарата си, от където да са избавим веке е съмнително !

 

 

    Паднали, така да речем, в сред разярено море, с постоянство и търпение преминуваме оглемите вълни и сичката ни надежда бе обърната към Ваше Блаженство и св. Събор. И наистина, пред неколко време, имахме щастието да са научим, че от такририте подадени наскоро от екзархията на В. Порта за истилямите в така наречените смесени епархии, бил един и за нашата епархия. Това известие от дъно расклати злбоните чувства на йеротевия тука наместеник поп Петра и гоненията му против населението ни зехя по големи и много по големи размери. – Съ същото намерение тия дни той подаде такир на местното началство на града ни, в който сакаше отдалечението или наказанието на некой лица от нас, особено же на г-да Братия А. Доброви от Ватоша, защото радили за избавлението на епархията ни от фанариотското иго и прочее. – При тия очевидни и вопиющи нужди за час по скорошното извършуване на истилямите и за нашата епархия, ний оставнуваме вцепени от ужас небидейки честити да ги посрещнем и до ден днешен, и, остаени без никавка подпорка, бедствуваме да не паднем в ръцете на познатите неприятели на народноста ни ! – При това пръскат са зловещи слухове за подгазванието и порапданието на истилямите, обаче неможем да поверваме на подобна постъпка от правителствената страна.

    Най после коленопреклонно молейки както Ваше Балженство така и св. Ви Синод, като свои нардони архиепастири, ке ни подадете ли ръка помощи? Ще съжалите ли кървавите сълзи и на нашата злочеста и многострадална епархия? Къде що словесното ви стадо днес претърпева най страшните и мъчни искушения? Както и да е, ний чакаме на настоящето ни смиренно писмо да ни отговорите час по бърго, или да са поверим в ръцете на нашите неприятели, при првото ваше хладнокрвие, или според народното вълнение да пригърнем уничта, или протестанството. Настоящата си жалба яите дека що требва, правите какво ке прави, и в какав случай и да е, на горните въпроси, повотрно ви казваме, с нетърпение очакваме да ни отговорите.

    Съ пълна уверенност за благоприятен отговор и че тоя път моблите ни ке намерат добръ прием у балгоутробните ви сърдца – смеем да са припоръчим на молитвите на Ваше Блаженство и св. В. Синод.

    Най смирени и послушни духовни чада:

Общината в Кавадарци (Следват 4-те подписи на священниците и 65 подписа мирски.

Общината в Ватоша (Следват 3-те подписи на священниците и 60 подписа мирски.)

Общината в Неготино (Следват на 3-те священника подписите и 54 мирски подписи.

                Кавадарци 20 Юлий

 

Статистка за Тиквешко от вестник "Македония" на английски език от 1919 година

През 1919 година новоучредената ВМРО започва да издава вестник "Македония" на френски и английски. Веснтникът се редактира от Георги Баждаров от Горно Броди, Серско, виж информацията в Уикипедия: линк

Тук виждаме:

1. една статистика за населението

 

В тази статистика са дадени българите общо 44 500 жители, които се състоят от 26500 християни и 18000 мюсюлмани.  Търците са дадени 2 000 жители, албанци - 20 жители, власи - 120 жители, роми - 530 жители, общо 47 170 жители.

• Кавадарци: 5000 жители (2000 христ. и 3000 мюлюлмани)
• Неготино: 2000 жители
• Ваташа: 1760 жители
• Марена: 570 жители
  
• Дреново: 1040 жители
• Бохула: 860 жители
  
• Росоман: 860 жители
  
• Сирково: 1460 жители
• Чемерско: 418 жители
  
• Гърниково: 490 жители
  
• Фариш: 500 жители
  
• Ресаво: 650 жители
  
• Праведник: 400 жители
• Голем Радобил: 700 жители
• Криволак: 720 жители
• Тремник: 640 жители
• Пърждево: 1700 жители
• Градец: 550 жители
• Бесвица: 1070 жители
• Долни Дисан: 1550 жители
• Тимяник: 1250 жители
• Пепелище: 930 жители
• Бистренци: 650 жители
• Клиново: 660 жители
• Конопище: 710 жители
  
• Галище: 700 жители  и т.н.
  

 

2. снимка с млади хора в носии от Тиквешко. 

 

Коментар: Тази снимка е публикувана и в "Албум Македония" от същата година, под номер 299, с текст Носия от село Градец (Тиквешко), виж: линк

 

Коментар: Георги Баждаров в този момент е и в Изъплнителния комитет на Македонските братства. Там по това време са например също доктор Станишев и доктор Татарчев:

 

Коментар: Във Фейсбук профила на Д. Богд. можете да немерите още етнографски снимки и статистики по райони от същия вестник: линк

 

Македония и Одринско (1893-1903) - мемоар на Вътрешната организация от 1904 година

Тук представяме едно издание на ВМОРО със заглавие Македония и Одринско (1893-1903), мемоар на Вътрешната организация, от 1904 година, в което са събрани прояви на насилие в Османската империя срещу християнското население в Битолския, Солунския, Одринския и Скоспкия санджаци. Целия текст можете да намерите тук: линк

 

За Тиквешко, което е каза в Солунския санджак, намираме следните информации:

 

През 1899 година: (Коментар: Мързен Ораовец е дадно тук в Прилепско, в Прилепско селото се казва само Ораоевци. Въпреки това поставяме тук и тази информация):

 

 

През 1900 година:

за Тиквешката афера от 1900 година: 

През 1903 година: 

 

 

за Илинденснкото въстание намираме статистически данни относно едно сражение в Тиквешката кааза, при село Драгожел, и съответно съпоставено към целия санджак: