Пинджурови от село Ваташа, Тиквешко

(Това е работна статия и ще търпи промени!!!)

Мотивация: Идеята на този блог е на първо място родоведска, т.е. да се представят сведения за конкретни лица и родове, които сведения може да са в полза на тези, които си изследват родословията и нямат достъп поради различни причини до тях! Компилацията на различни извори може и да мотивира хората да се заинтересуват повече за своите предци и да започнат да се занимават с генеалогия /личен опит/.

Политическите аспекти в генеалогията трябват да бъдат сведени до нула! През комунистическия режим в България бяха написани стотици краеведски книги, които игнорираха едни хора за сметка на други, тъкмо поради политически причини. Идеята в тези публикации беше често да се изкарат едни хора, проводници на едни политически идеи, на преден план, а други да бъдат забравени, заглушени или направо подменени. Това го изискваше и държавната цензура. Имаше хора, които се отказваха официално от свои роднини от такива причини, за да не им пречат на кариерата. Когато се изследват родовете, политиката не трябва да се бърка. За съжаление събитията през 20ти век, наситени с много насилие, миграция и прочие, направиха пропасти между хората, разделиха родовете.

Фигурите на Страшо Пинджур и 12те младежи от Ваташа са ключови в българо-македонските односи и имат политически измерения. Защо? Защото често, когато някой иска да каже нещо за сближаване между България и Северна Македония, това са първите примери, образите, които се вадят за да покажат, колко са лоши българите. Превръщат се в образи за сплотяване на редиците срещу "общия враг". Обобщават се престъпления през войната, мотивирани от политически причини и проведени от определени хора с имена и презимена, за да се екстраполират върху всички българи, а дори и върху такива родени десетилетия след войната в Народната република. 

Политическите измерения на Страшо Пинджур се съдържат във факта, че той е значителна фигура от иконографията на Македонската фед. република в Югославия. След като загива баща му Димитър във войната срещу сърбите през ПСВ (в боевете край Криволак недалеч от родното му Ваташа), Страшо остава сирак. Като такъв получава стипендия и преминава през образователната система на Сръбскто кралство. Влиза в левите среди в Югославия и става комунист. През войната е изпратен да ръководи съпротивата в Скопие. След смъртта му в Скопския затвор (където е подложен на мъчения) се превръща в значителна фигура от иконографията на Македонската република в Югославия и днес, 2020 год., все още се представя не просто като политически борец срещу окупацията през Втората световна война, а като борец за етнически посебните македонци срещу окупаторите българи, поне така се вменява. Как така синът на българския националист Диме Пинджуров стана борец срещу българите в етнически смисъл? Това е въпрос, който показва абсурдния антагонизъм, който съществува  между гражданите на Северна Македония и България, и който е продукт на идеологизацията в историографията.  

Български националист или просто патриот е баща му Димитър Пинджуров? - отговорът е еднозначно: И двете! - Доказателство на това ще откриете в думите на Димитър, предадени в публикация от Благой Видов от Кавадарци, преиздадена наскоро и в Скопие: "Спомени. Тиквешкото въстание во jули 1913 година (Иванден)" в "Революционните борби во Тиквешията. Спомени и материали, книга 1" виж: линк

На крайот, зборуваше Диме Пинджур от Ваташа, кой рекол: "Како во говорот на войводата Дончо Лазаров, така и кай другите говорници яс я почувствав скрената желба за бораба до последната капка кръв за родот и родината. Ако и во овой за нас возвишен момент не преземеме нещо, ние на Сърбите ке им я предадеме найголемата бугарска твърдина - Тиквешията. Зар ке ги погазиме заветите на Добри Даскалов, Пешо Самарджиев, Петар Юруков, Александар Станоев и на легендарниот тиквешки револуционер Лазо Асята и ке дозволиме да се шетаат и да я сквернават нашата земя српските четници на Коста Павловик, бугароубиецот? Зар ке го погазиме споменот на нашиот учител, просветител и основач на първата бугарска печатница даскалот Камче от Ваташа? Зар ке го заборавиме делото на юнаците на Ножот, оние що тръгнаа да ги гонат сръпските чети на Йован Бабунски и Григор Соколов, од чие предавство херойската смърт со Ботеви песни на устата я пречекаа 54 момчиньа на връвот Ножот. Тоа беше само пред шест години, сите вие го знаете тоа. Яс предлагам востанието да го кренеме колку що може побързо, за да го спречиме деленьето на Македония, во кой случай ние ке останеме под сръпско ропство, защо гласовите за слична поделба упорно се шират".

Димитър е син на Арсо и Наца Пинджурови. Известната баба Наца Пинджурова е описана също в горния материл. Тя е била запозната с делата на ВМОРО в Тиквешията и криела Гоце Делчев. Пинджуровците са 2 къщи в Средната махала във Ваташа и са от по-старите пришълци в селото.

Бащата: 

Уикипедия: Димитър Пинджуров

Димитър /Диме/ Арсов Пинджуров

р. в село Ваташа, Тиквешко

 български националист

член на ВМОРО

в ПБВ е в МОО и се сражява при Чаталджа, 3-та рота на 3-а Солунска дружина,

получава орден "За храброст" IV ст.

 помощник на войводата Дончо Лазаров в Тиквешкото въстание през лятото на 1913г. срещу сръб. окуп. власт

В ПСВ е в 64-ти пехотен полк, 2-ра рота и загива на 23.10.1915г. при сраженията край Криволак 

Синът:

Уикипедия: Страшо Пинджур

Страхил Димитров Пинджуров - Страшо Пинджур

р. 1915 в гр. Струмица

негов кръстник е Хр. Чернопеев, войвода на ВМОРО, родом от с. Дерманци, Северна България

като сирак получава стипендия и заминава да учи в Сърбия

става югославски комунист

през войната се връща в Скопие и организира и обучава комунист. съпротива

заловен е от бълг. окуп. власти и е убит по жесток начин в скопския затвор на 04.01.1943

обявен е за герой на
югославските комунисти в Македония, включително името му е дадено на батальон от НОВ

1. Диме Арсов Пинджурев [Панджуров] - загинал

чин: редник
част: 64-ти пехотен полк, 2-ра рота
месторождение: с. Ватоша, околия: Тиквешка
дата на смъртта: 23 окт. 1915 г., къде е загинал: Криволак
къде е погребан: Криволак
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 19, линк

2. АРСОВ, Димо - 29-годишен; с. Ватоша, Тиквешко; работник; I клас; 3-та рота на 3-а Солунска дружина; 19.IX.1912 г. - неизвестно; орден "За храброст" IV ст., изт. виж. състав на мак.-одр. опълчение, (А.1046), виж линк:

3. Димитър Пинджуров в Уикипедия: линк

4. Страхил /Страшо/ Пинджурев /Пинджур/ в Уикипедия: линк

5. "Революционните борби во Тиквешията. Спомени и материали, книга 1" виж: линк

6. Сто години од смртта на Димитар Пинџуров од Ваташа, Петре Камчевски, директор на музејот во Кавадарци. A1ON, 15/10/2015

7. Актуално видео от местната Телевизия "РТК - Кавадарци" със заглавие "77 ГОДИНИ ОД СМРТТА НА СТРАШО ПИНЏУР 04 01 2020", линк

8. Темелко Пинджуров от с. Ваташа е споменат в книгата "Служение еврейско" като дал пари за издаването ѝ в български превод, от гръцки, през 1839 година, виж специалната статия: линк

9. Бошко Пинджуров от с. Преждево (т.е.Пърждево) е споменат в книгата "Служение еврейско" като дал пари за издаването ѝ в български превод, от гръцки, през 1839 година, виж специалната статия: линк

10. Тодор Митрев, стар арамия, най-старият брат на баба Наца Пинджурова, спомени на Благой Видов, виж специална статия: линк

11. Виж общата статия Село Ваташа (Ватоша), Тиквешко - родоведски сведения: линк



Етимология: Пинджур е диалектна дума за лютеница, но може да идва и от пенджере, което означава от турски прозорец. Фамилното име Пинджуров се среща според А. Сотиров в Караманово (Свищовско) и в Трън: линк В България е известна народната певица от Трън: Гюрга Пинджурова.