Писмо от общините на Кавадарци и Ваташа от 1870, публикувано във в-к "Македония"

 Вестник "Македония", Цариград, бр. 50, 16. V. 1870 г, изт: Македония. Сборник от документи и материали, Инст. за история, 1978 г., София

"Писмо от общините на Кавадарци и Ваташа до Църковния събор в Цариград, с което се иска Тивкешкото окръжие да се постави под духовното управление на Българската екзархия:

 16.V.1870 г.

Към Святейшия Български Священноначалнически Събор на Ортакьой

Високопреосвященнейши Пастиренчалници и Отци!

След приличните наши поколения и изисквания на Вашите богоугодни молитви и благословения приходим днес чрез настоящето наше смирено писмо да явим на Ваше Високопреосвященство великата наша радост и душевно удоволствие, с което сърцата ни ся испълниха, щом неверно ся научихме от телеграфическите известия на съседните нам градове и от народните вестници, че негово императорско величество милостивийт наш цар султан Абдул Азис Хан, подбуден от крайна справедливост и отеческа грижа към бългрский народ, благозволил да издаде висок ферман за конечното решение на многожелаемийт ни църковен въпрос и за припознанието на самостоятелна българска църква и народна йерархия под официално наименование Българска екзархия.

За всичко това, като отдадохме благодарение на всеблаго бога, че е устроил така да се избави народът ни и църквата ни от инородото и чуждо за нас духовенство, незабавно след черковен отпуск на Благовещение въздадохме вси единодушно топлите си молитствования и усредни благодарения на всевишняго твореца за здравието и дългоденствието на н. и. в. държавнейшит наш цар с. А. А. ефендимис, който благоволи да направи едно толкос големо благодеяние на своите верни поданници българе.

Следователно, ако и отдавна время, како чисти българи искренно сми желаяли решението на българскийо въпрос и припознанието на народно независимо священноначалство, но никак не сми имали леснината от народний ни неприятел ... фанариотин Йеротия и от неговийт тука господин п/оп/ Петра досега свободно и писменно да изразим това наше горещо желание пред високославното правителство на любезнийт господар султан Азиса, както що направиха другите български епархии.

За това сега при конечното решение на въпроса, като изчезнаха векие страховете от сърцата ни, вкоренени в нас от гръческите интриги и заплашвания, ся събрахме в училището Кавадарско и Ваташко и направихме със знанието на местното началство едно благодарително и молитвено прошение до н. ц. в. чадолюбивий ни баща, за да благоизволи да тури под духовното управление на припознатата вече Българска екзархия и нашето Тиквешко окружие, което за наше доброщастие е населено само с чисти българи – православни и мусюлмани. Това прошение ви приключвам тука и Ви умоляваме незабавно да го предадете на честното ц. правителство.

Такожде молим и ваше Високопреосвещенство да преимете в обятията на българската самостоятелна църква и Екзархия и нашето Тиквешко православно жителство и съвременно да благоволите писменно да ни поучите на вера и на закон и священниците ни да наставите на пълно и правилно извършуване на священодействията им.

По това умолявате ся, ако е потребно, да ни изпроводите засега до 150 свидетелства за венчание на законни бракосъчетания през Прилеп.

Прочее като ся препоръчвами на благоприятните ваши молитви и благословия, коленопреклонно целиваме вашите святи десници и оставнувам за всегда с подобающето почитание да сми покорнейши ваши духовни чада общини: Кавадарска, Ваташка и сичките жители от Тиквешът.

(Следуват подписите)

П.П. Родолюбивий Г. редакторе на Македония. Искренно ви умолявами да подсетите тамо сичките родолюбиви братя: българското читалище Благодетел. Братско дружество и родолюбивата и благодетелна ваша община да ни подарят (както що са направили и на много други такива места) и нам овде бедните и потъпкани в невежество от гръцката злоба со некое годишно течение от вашия вестник и от другите, понеже, както що знаете, никакъв вестник не пристига тука во нашата кааза и за това ке ви бидем признателни за веки.

В. Македония, Цариград, бр. 50, 16. V. 1870 г. оригиналът е на български "

 

Прошение на тиквешани до Екзарх Антим и св. Синод от юли 1875 година

Прошението на тиквешани до Екзарх Антим и св. Синод от юли 1875 година е публикувано в цариградския български вестник "Източно време", издаван от Петко Сандов. Тук преписахме текста, така щото да може бързо да се прочете, а  в сайта на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" можете да разгледате и целия брой 26 от 9. август 1875 година в оригинал, виж: линк

 

 

"Испращат ни следующието прошение за обнародване:

Ваше Блаженство, Г-не Г-не Антиме и св Българский Съборе!

Рабски Ви се поклонуаме и свята Ваша десница синовно целуваме.

    Ето тъкмо седем и повече години са сключват, от как пробудени от високи радостнотворни чувства, които въодушевляват цел български народ бехме са поопитали да се отмъкнем от ноктите на Фенер.

 

    Нашите опитвания наистина секога бега придружени с лъскави надежди и ний с радост следовахме фазите на черковнии ни въпрос мислейки си: че милостите, които милостивещия ни цар, излива върху верните си поданици, несъмнненно ся милости и за нас; а особено радовахме са щом прочитувахме у народните вестници за приспособлението на 10-й член от високий му фирман, когото напълно познаваме че притежаваме, и тая бе едничката ни и сама надежда що стоплюваше и згреваше замръзналите ни вече сърца. – Обаче, за голема жалост и с големо душевно прискърбеие го исповедваме че нашите радости са ограничихя само в въображенията ни, че освен що не са избавихме от лютите гонения на фанариотина, нъ размърдувайки раната болките станахя още по сърцераздирателни и съвсем нетърпими.

    Ний неможем да си истълкуваме причината, по която местното ни тука правителство, съвсем са е вдало и повело по диктуванията на владишкия тука наместник, г-на папа Петра, человек безстиден и самонадеян, за безбройните му интриги и злоупотребления на когото що е направил и прави непрестанно в казата ни, сте известни отдавна, като са е писало много пъти и до вестниците). Чрез лукавствата и баснословините богатства с които са располага, той непрестанно гони и преследува секиго, който би дързнал да са нарече българин и не би припонзал реченнаго кир пап Петра! Жалните охкания, от страните и безчеловечни гонения и мъки, които са издават на често то четирите страни на епархията ни, от ежедневно върлующите в нея деятелни агенти на гръцката патриаршия, сиреч Йеротея в Струмица и поп Петръ, векилина му в нашия Тиквеш и други в Малеш и Радовиш, подобни на тех, единстввенната цел на които е угнетението на народа ни – несмъненно ся достнали до Ваше Блаженство и Св. ви Синод, обаче не можем си обясни причината на вашето равнодушие към горещите слъзи на една многострадална епархия, Тогай, когато гръцката патриаршия полага секакви усилия, прибегнува до разни неправедни и противочеловечески средства, само и само да може да ни вкара повторително у в кошарата си, от където да са избавим веке е съмнително !

 

 

    Паднали, така да речем, в сред разярено море, с постоянство и търпение преминуваме оглемите вълни и сичката ни надежда бе обърната към Ваше Блаженство и св. Събор. И наистина, пред неколко време, имахме щастието да са научим, че от такририте подадени наскоро от екзархията на В. Порта за истилямите в така наречените смесени епархии, бил един и за нашата епархия. Това известие от дъно расклати злбоните чувства на йеротевия тука наместеник поп Петра и гоненията му против населението ни зехя по големи и много по големи размери. – Съ същото намерение тия дни той подаде такир на местното началство на града ни, в който сакаше отдалечението или наказанието на некой лица от нас, особено же на г-да Братия А. Доброви от Ватоша, защото радили за избавлението на епархията ни от фанариотското иго и прочее. – При тия очевидни и вопиющи нужди за час по скорошното извършуване на истилямите и за нашата епархия, ний оставнуваме вцепени от ужас небидейки честити да ги посрещнем и до ден днешен, и, остаени без никавка подпорка, бедствуваме да не паднем в ръцете на познатите неприятели на народноста ни ! – При това пръскат са зловещи слухове за подгазванието и порапданието на истилямите, обаче неможем да поверваме на подобна постъпка от правителствената страна.

    Най после коленопреклонно молейки както Ваше Балженство така и св. Ви Синод, като свои нардони архиепастири, ке ни подадете ли ръка помощи? Ще съжалите ли кървавите сълзи и на нашата злочеста и многострадална епархия? Къде що словесното ви стадо днес претърпева най страшните и мъчни искушения? Както и да е, ний чакаме на настоящето ни смиренно писмо да ни отговорите час по бърго, или да са поверим в ръцете на нашите неприятели, при првото ваше хладнокрвие, или според народното вълнение да пригърнем уничта, или протестанството. Настоящата си жалба яите дека що требва, правите какво ке прави, и в какав случай и да е, на горните въпроси, повотрно ви казваме, с нетърпение очакваме да ни отговорите.

    Съ пълна уверенност за благоприятен отговор и че тоя път моблите ни ке намерат добръ прием у балгоутробните ви сърдца – смеем да са припоръчим на молитвите на Ваше Блаженство и св. В. Синод.

    Най смирени и послушни духовни чада:

Общината в Кавадарци (Следват 4-те подписи на священниците и 65 подписа мирски.

Общината в Ватоша (Следват 3-те подписи на священниците и 60 подписа мирски.)

Общината в Неготино (Следват на 3-те священника подписите и 54 мирски подписи.

                Кавадарци 20 Юлий

 

Статистка за Тиквешко от вестник "Македония" на английски език от 1919 година

През 1919 година новоучредената ВМРО започва да издава вестник "Македония" на френски и английски. Веснтникът се редактира от Георги Баждаров от Горно Броди, Серско, виж информацията в Уикипедия: линк

Тук виждаме:

1. една статистика за населението

 

В тази статистика са дадени българите общо 44 500 жители, които се състоят от 26500 християни и 18000 мюсюлмани.  Търците са дадени 2 000 жители, албанци - 20 жители, власи - 120 жители, роми - 530 жители, общо 47 170 жители.

• Кавадарци: 5000 жители (2000 христ. и 3000 мюлюлмани)
• Неготино: 2000 жители
• Ваташа: 1760 жители
• Марена: 570 жители
  
• Дреново: 1040 жители
• Бохула: 860 жители
  
• Росоман: 860 жители
  
• Сирково: 1460 жители
• Чемерско: 418 жители
  
• Гърниково: 490 жители
  
• Фариш: 500 жители
  
• Ресаво: 650 жители
  
• Праведник: 400 жители
• Голем Радобил: 700 жители
• Криволак: 720 жители
• Тремник: 640 жители
• Пърждево: 1700 жители
• Градец: 550 жители
• Бесвица: 1070 жители
• Долни Дисан: 1550 жители
• Тимяник: 1250 жители
• Пепелище: 930 жители
• Бистренци: 650 жители
• Клиново: 660 жители
• Конопище: 710 жители
  
• Галище: 700 жители  и т.н.
  

 

2. снимка с млади хора в носии от Тиквешко. 

 

Коментар: Тази снимка е публикувана и в "Албум Македония" от същата година, под номер 299, с текст Носия от село Градец (Тиквешко), виж: линк

 

Коментар: Георги Баждаров в този момент е и в Изъплнителния комитет на Македонските братства. Там по това време са например също доктор Станишев и доктор Татарчев:

 

Коментар: Във Фейсбук профила на Д. Богд. можете да немерите още етнографски снимки и статистики по райони от същия вестник: линк

 

Македония и Одринско (1893-1903) - мемоар на Вътрешната организация от 1904 година

Тук представяме едно издание на ВМОРО със заглавие Македония и Одринско (1893-1903), мемоар на Вътрешната организация, от 1904 година, в което са събрани прояви на насилие в Османската империя срещу християнското население в Битолския, Солунския, Одринския и Скоспкия санджаци. Целия текст можете да намерите тук: линк

 

За Тиквешко, което е каза в Солунския санджак, намираме следните информации:

 

През 1899 година: (Коментар: Мързен Ораовец е дадно тук в Прилепско, в Прилепско селото се казва само Ораоевци. Въпреки това поставяме тук и тази информация):

 

 

През 1900 година:

за Тиквешката афера от 1900 година: 

През 1903 година: 

 

 

за Илинденснкото въстание намираме статистически данни относно едно сражение в Тиквешката кааза, при село Драгожел, и съответно съпоставено към целия санджак:

 

Свидетелство на ботаника А. Гризебах от пътуването му в Македония през 1839 година

В книгата си "Пътуване през Румелия и до Бурса през 1839 година"* Август Гризебах ни съобщава на стр. 67, че получил сигурна информация, че най-чистият български език се говори в Тиквешията. 

Коментар: Ученият прави покрай своето пътешествие и едно изследване за разпростаненията на основните езици в Румелия (европейската провиниция на Осм. Империя). Гризебах се среща с различни високопоставени лица на място при своето пътуване, но се среща и с обикновени хора, като например със селяни в българска мандра в село Старо село, Тетовско. Описва са границите на териториите, в които се срещат българският, гръцкият, албанският и сръбският  преимуществено, виж в глава 12, от стр 65. Там ни съобщава и една евентуална преходна зона, която не се посочва точно, където сръбският и българският език се смесват лексикално, като обобщава, че на юг и на изток се говори български езка, а на север и на запад сръбски. Ученият тръгва от Солун и минава през Воден, Острово, Леринско, Битоля, Прилепско, Велешко, Скопско и Тетовско. За славянското население казва, че са българи. На едно място окол Велес среща и едно сръбско семейство на пътя, т.е. различава сърби от българи.

"So hörte ich die Versicherung, daß man das beste Albanisch in Elbassan rede, das reinste Bulgarische aber in dem macedonischen Bezirke Ticavech, den die Srtaße von Ueskueb nach Salonichi durchschnedet." 

Превод:

"Така чух гаранцията, че най-добрият албански се говори в Елбасан, но най-чистият български в македонския окръг Тиквеш, който бива прорязан от пътя от Юскюб  към Салоники."

*August Grisеbach, "Reise durch Rumelien und nach Bursa im Jahre 1839",  Band 2, Vandenhoeck u. Ruprecht, 1841, линк

Показания на Спиро Китинчев за трагедията във Ваташа през 1943 година

През 1943 година българската власт извършва едно престъпление, което остава дълбок отпечатък до ден днешен. За трагедията във Ваташа вижте статията във Википедия: линк 

Тук препубликуваме показанията на Спиро Китинчев, бивш кмет на Скопие пред "Отделенеието за защита на народа на Македония" в Скопие, 9. април 1945 година. Китинчев е предаден на югославските власти от властите на НРБ и бива разпитан от въпросното отделение на югославския репресивен апарат. Показанията му са публикувани в поредицата "АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ", том 63, "Българското управление във Вардарска Македония (1941-1944)", от Държавна агенция "Архиви", София, 2011, виж линк.

Спиро Георгиев Китинчев е роден 1894 година в Скопие, има средно търговско образование, бива назначен от германските окупационни власти за кмет на Скопие през 1941 година и след идването на българските власти е потвърден първо като зам. кмет при краткото управление на инж. Янко Мустаков и след това остава кмет до края на българското управление. През 1945 година е осъден на смърт, впоследствие присъдата му е заменена на 20 години каторга, умира в затвора в Идризово.

" За убийствата во Ватоша

Един ден през месец юни 1943 година дойде во кабинетот ми еде часовникар от Кавадарци, името му не можам да се сетам, (но го познавам уште от времето на бив. Югославиа, со кого сме работеле заедно по случай изборите за председател на търговците на дружеството за Вардарска бановина), и той ми кажа да иде от Кавадарци като делегат по желанието на известен брой граждани, кои ме викат да идам во Кавадарци за да ми изложат недоволстото от положението, като ми разправи за убийството, кое известо време преди това е станало во село Ватоша. Кажа ми да пред това е бил и при областниот директор Раев за тая случка. Йес се двоумев дали да заминам или не. Но той настояваше и йас му обекяв. Истиот ден ми се яви по телефон Костадин Ципушев и ми саобшти да требе да идеме во Кавадарци, като ми кажа да го викнал Раев и му рекол да идеме во Кавадарции и видиме како е работата. Кажа ми да ке имаме на расположение колата на областната дирекция и Глигор Атанасов и Данаил Крапчев. Во Кавадарци отидовме во кукнята на Глигор Атанасов и след известно време излеговме на плоштадот, каде имаше собрано доста народ. Граждани искажая желание да кажеме неколку думи. Гвореше прв Ципушев, а след него доста долго Глигор Атанасов. След тия говори обиколивме чаршията и секой по отделно се распраша за настроението на народот, особено према околискиот упраител Крум Камчев. Настроението против него беше големо и лошо и го сметая за виновник на сичко, като говорея да собрат околу него само известен брой чорбаджии и за ним е арен. Йас линчо посетив неколку магазина занаятчиски и мнението на сите беше против него. След това заминаваме за село Ватоша за да видим на самото место какво е прастапление направено. Пред селото не дочекая самите селани, сите пустнали бради. Отидовме право во една кукя, каде говоревме со кметскиот наместник и еден двайца селани. Кметскиот наместник ни расправи как во селото дошел един офицер со войници и помошник полицеискиот началник во кафенето пиле много ракия и посакали от него да им покаже кукьите и овия веднага арестувале младежите, заедно со две три девойчиня и след кратко време без распит, со исключение на еден, ги изнели надвор на селото на два три километра и ги растрелале младежите, а девойчинята ги вратили назад. След това отидовме во кукнята на еде селанин, синот на кого беше растрелан, а керка му била оправдана на растрелване, присаствувала при растрелването, но не била стрелана. Го викнавме девойчеото отделно во една соба и го помоливме да ни опише подробности. Расправи ни как ги одвебе на два три километра надвор от селто, како таму им рекле да младежите да седнат совсем изненада войниците и офицерот почнале да стрелат по младежите, кои си седеле и не очекувале ништо. Кажа ни да видела как брат и ранен почнал да бега, на каде една рекичка наблизу и на 40 до 50 чекора еден войник го настигнал и го убил. След това слегнавме ние доле во крчмата, коя беше полна со селани. Селаните протестирая на какво зверски начин са избити децата им и ни расправая и они случка, коя веке занаевме. Прв зеде думата Глигор Анастасов, след него Коста Ципушев, кои утешавая селаните, като кажая да ние сме дошле за да научиме правата истина и обекявая да виновниците ке бидат накажани. На крайот кажав неколку думи и йас. След това се вративме во Скопие и четворицата отидовме при Раев, и от името на сите нас говорее на областниот директор Ципушев, като искажа мнениетo ни околискиот управител да биде преместен или уволнен, а виновниците за случайот во село Ваташа да бидат накажани. Неколку дена сле това заминав за Сфия, каде на министорат на внатрешните работи Петар Габровски и на войниот министар Никола Михов изложив случайот. И двойцата се правия да не знаят за случката, като обекя да земат мерки за накажуене на виновниците. Зам. околискиот управител Крум Вамчев* да беше преместен, да за случайот во Ваташа се водеше анкета, но што стана со нея не ми е познато."

  *Камчев

Гръцка карта за образователното дело в Солунския вилает (преди 1912 година).

Това е част от гръцка пропагандна карта за образователното дело в Солунския вилает. Нанасянето е направено върху френска карта. Отбелязани са училищата от преди Балканската война. Тук разглеждаме само Тиквешката каза (Каза Кавадарци). В зелено са отбелязали българските екзархийски училища. В червено са отбелязани гръцките патриаршистки училища, виж също легендата. 

В Тиквешката каза са отбелязани 15 селища с Български училища: Неготино, Глишик, Кавадарци, Ваташа (отбелязано с черна точка, която липсва в легендата), Ресава, Бегнища, Пърждево, Клисура, Градец, Барово, Бошава, Чемерско, Конопища, Градища и Рожден. 

виж Уикипедия: 

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Christian_Schools_in_Macedonia_early_20th.jpg

Виж също статия за училищното дело в Тиквешията: линк

Неготино в "Алманахъ Царство България" от 1917 година

В "Аламанахъ Царство България" от 1917 година (Bulgarisches Staatsadressbuch. D-r Iwan Parlapanoff, Leipzig, 1917, 1171 Seiten, auf Bulgarisch und Deutsch) са поместени информации и за градовете влезли в територията на царството по време на войната (ПСВ). За град Неготино намираме следното инфо:


НЕГОТИНЪ на Вардаръ (Македония),
окр. град, ж. 5250, (жп) Криволакъ - 5 км., на лин. Скопие - Солунъ, см. прог. (1 класъ) , осн. у-ще, (поща), (телеграф), седм. паз. (четвъртък).

Кметъ: Пане Ставревъ.
Секр. б-къ: Тодоръ п. Коцевъ.
Гл. у-ль: Стойче Димев.

Бакали и колониялисти.

Анастасовъ, Петъръ.
Андовъ, Костадинъ.
Атовъ, Павле.
Костадиновъ, Димчо.
Мантевъ, Милушъ.
Пановъ, Никола.
Христовъ, Симонъ.

Бръснарници.

Ефтимовъ, Лазаръ.
Коновъ, Горо.
Петревъ, Борисъ.

Винари.

Арсовъ, Пано.
Станчевъ, Петъръ.

Гостилници и ресторанти.

Елешовъ, Илия П.
Лазовъ, Пано.

Грънчарници.

Ставровъ, Ило.
Христовъ, Вано.

Добитъкъ.

Миневъ, Иов. М.

Дрехари и шивачи.

Астарджиевъ,  Насо.
Тишовъ, Илия.

Дрогерии. 

Атанасовъ, Петре.
Янковъ, Ило Рачковъ.

Дърводѣлски работи.

Пищонъ Ставро.
Стефковъ, Иорданъ.

Желѣзарски магазини.

Апостоловъ, Иованъ.

Житарство.

Анастасовъ, Петъръ.
Астарджиевъ, Христо.

Ковачници.

Арифовъ, Мешко.
Христовъ, Димитровъ

Комисиона-прѣдставителства.

Анастасовъ, Петъръ.

Манифактура.

Арсовъ, Пано.
Лазовъ, Иорданъ.
Митревъ, Иованче.
Станоевъ, Петъръ.
Христовъ, Тодоръ.

Обущари.

Канневъ, Пано.
Коцевъ, Коло.
Ташовъ, Коло.
Петревъ, Георги.

Спирт. питиета (кръчмарници).

Буховъ, Иванъ Хр.

Фотографии.

Костовъ, Иованъ.

Хлѣбопекарници.

Ивановъ, Дано.
Коцовъ, Пано.
Ставревъ, Пано.

Часовникарство.

Костовъ, Иованъ.  






Виж също статията за Кавадарци в алманаха: линк

Кавадарци в "Алманахъ Царство България" от 1917 година

В Аламанахъ Царство България 1917 година (Bulgarisches Staatsadressbuch. D-r Iwan Parlapanoff, Leipzig, 1917, 1171 Seiten, auf Bulgarisch und Deutsch) са поместени информации и за градовете влезли в територията на царството по време на войната (ПСВ). За град Кавадарци намираме следното инфо:


КАВАДАРЦИ (Македония),
окр. град, ж. 5250, (жп) Криволакъ - 14 км., на лин. Щипъ - Солунъ, прог. , осн. у-ще, (поща), (телеграф), седм. паз. (срѣда и петъкъ).     /м.бел.: ж.п. линията е Скопие-Солун/

Кметъ: Мито Ив. Шкарта  /м.бел.: Михаил или Мишо Иванов Шкатров/
Секретаръ: Панталей Ивановъ
Гл. у-лъ:Димитъръ Георгиевъ
Окр. Упр.: Д. Мариновъ
Прѣдс. на Окр. Пост. Ком.: Христо Стояновъ
Окр. акциз. н-къ: Ангелъ Василевъ
Окол. н-къ: Тодор п. Антовъ
Глав. Горски инсп.: Георги Петровъ
Окр. акциз. н-къ: Ангелъ Ва Дзековъ  /м.бел.: длъжността се повтаря, като тука е изпизално "Ва-", но продължава с "Дзековъ" на следния ред. Горе продължава с "-силевъ" Вероятно става въпрос за Ангел Дзеков от Кюстендил, който по бащино име е може би Василев./
Агентъ на Бълг. Н. Банка: Хр. Брадучковъ
Н-къ Т. П. Ст.: Г. Георгиевъ

Бакали и Колониялисти.

Банянски, Лазо Ил.
Велковъ, х. Пано.
Велковъ, Тодоръ
Велковъ, Христо Ив.
Велковъ, Христо Д. & С-ие.
Гроздановъ, Христо Д.
Гърковъ, Иванъ М.
Лентовъ, Игнати Ив.
Маневъ, Ефтимъ.
Мукаетовъ, Лазо.
Нестерофъ & Йосифовъ.
Ридовъ, Ефтимъ. 
Сеизовъ, Йованче.
Чемерски, Йов. Ил.
Шашеви, Братя.

Бакърджийници.

Пановъ, Ефтимъ.

Банки и банкери.

Бълг. Нар. Банка

Бръснарници.

Бандевъ, Григоръ.
Исмаиловъ, Изетъ.
Ицовъ, Христо Г. 
Шахпазови, Братя. 

Бъчварници.

Шандевъ, Трайко Г.

Винари.

Велковъ, Мишо.
Велковъ, х. Пано.
Велковъ, Христо Д.
Велковъ, Христо Ив.
Гроздановъ, Илия Г.
Гроздановъ, Лазо Д.
Гроздановъ, Христо Д.
Маневъ, Ефтим.
Мукаетовъ, Лазо.
Несторовъ, х. Василъ.
Ридовъ, Ефтимъ.
Туриманджовъ, Пано.

Гостилници.

Абудловъ, Расимъ.
Темковъ, Крумъ
Фетаковъ, Кязимъ

Грънчарници

Мехмедъ.

Дърводѣлски работилници

Недевъ, Илия.
Пехливановъ, Мехмедалия.

Желѣзарски  магазини.

Овчевъ, Хр. Лаз.

Житарство.

Ацевъ, Миланъ.
Мукаетовъ, Алекснадъръ.

Книжари.

Мукаетовъ, Григоръ Л.

Ковачници.

Аневъ, Василъ.
Георгиевъ, Петре.
Кьортасев, Христо Гр.
Овчевъ, Христо Л.
Фалковъ, Иванъ Л.

Кожи сурови.

Божковъ, Гьоре & С-ие.
Йосифовъ, Димчо Лаз.
Мазовъ, Коце

Коларство.

Пехливановъ, Вели.
Фалковъ, Ив. Л.

Манифактура.

Банянски, Лазо Ил.
Велковъ, Тодоръ.
Велковъ, Хр. Д.
Велковъ, Хр. Ив.
Велковъ, х. Пано.
Ивановъ, Игно.
Несторовъ, х. Вас. & С-ие.
Мукаетовъ, Лазо.
Гърковъ, Ив. Миховъ.

Мутавчии.

Каровъ, Данаилъ.
Каровъ, Симонъ.
Каровъ, Иванъ.
Каровъ, Никола.

Обущари.

Бакалови, Братя.
Дуброви, Братя.
Дърваровъ, Тасе.
Маневъ, Манасия.
Митревъ, Петръръ.
Пончев, Диме.
Чейковъ, Иванъ Хр.
Чулевъ, Данаилъ. Ив.
Яшаровъ, Иванъ.

Тенекеджийници.

Мухтаровъ, Диме.
Чафкаровъ, Христо Ст.
Шондевъ, Христо. 

Фотографии.

Златевъ, Трайче.
Ицовъ, Диме.

Хлѣбопекарници.

Видевъ, Тасе М.
Дзуновъ, Петрушъ.
Дубровъ, Пано Ил.
Попови, Братя П.
Темковъ, Христо М.

Чеварство.

Ангелковъ, Тасе К.

Шапкарство.

Тентовъ, Христо.

Шивачи.

Гълѫбовъ, Иванъ п.
Даскаловъ, Спиро. 
Дърваровъ, Юрданъ.
Ставровъ, Гьошо.
Тентовъ Христо.
 


 
 

Писмо на Анастасия Велкова от Кавадарци до английския консул в Солун, 1903 година

Писмо на съпругата на Иван (Йованче) Мишев Велков (ТМОРО), Анастасия Велкова, до английския консул в Солун от 26. юни 1903 година.

"До негово Високопрѣвъсходителство Англиски Генераленъ Консулъ въ града

Ваше Високопрѣвъсходителство,

Подписаната родом от гр. Кавадарци (Тиквешко), прѣселена прѣди 5 години в Солунъ, съпругътъ ми Ив. Велковъ винаръ, поради случката която стана на 16ий Априлий, бѣше както и всичкитѣ българи, арестованъ на 22ий Априлий. Слѣдъ единъ месеченъ затворъ биде освободенъ, като невинентъ. На 6ий т. м. [м.бел.: този месец] биде отново земенъ и осъденъ от Воения съдъ само по съмнение на 5 години калейбентъ [м.бел.: може би завторничество в калето/замъка] въ Родосъ. 

Като съобщавамъ горното за знание на Ваше Високопрѣвъсходителство, най-покорно моля, да направите отъ Васъ зависящото, за да се освободи, понеже присъдата 5 години само по съмнения е много тежка. 

Надѣвам се, че молбата ми ще се земе подъ внимание. Оставамъ къмъ Васъ с отлично уважение. 

Анастасия Ив. Велкова 

Солунъ, 26ий Юний 1903 г."

Уикипедия: Писмо на Анастасия Велкова от 26.06.1903

Едно войнишко писмо от ПСВ, 1916 година

Иван Тодоров Карановски пише повече писма през 1916 г. до неговата съпругата Сия Т. Карановска, учителка в гр. Ямбол. Съхраняват се в Централния държавен архив, фонд 39.

На 16 октомври Карановски пише, че са спряли в едно планинско село в Кавадарско, а в писмо от 22 октомври пише, че са настанени в една бедна къща на сираци:

"В злочестата селска къща, в която се спряхме ние... живеят четири бедни деца: Диме, Косто, Тимко и Зорка; те са дрипави и самотни, но добри по душа и умни... тези деца носят печата на сравнителна интелигентност, с която се отличава Кавадарско (за разлика от някои други райони). Случаят ни събра с тях. Преди няколко години умрели почти едновременно баща им и майка им от холера и останали оттогаз кръгли сираци. Бащата малко преди това странствал и се завърнал от Америка.
Вкъщи е вечно тъмно: светлина влиза само през вратата и малката дупка без стъкло, прилична на прозорче. Земята е гола и неизмазана, без всякаква постеля. Една счупена ракла, две-три скъсани завивки и кожи за спане, две малки стомнички, едно медно гюмче, две черни бакърени паници и сач за печене на хляб - това е цялата покъщнина. Но има голямо полукръгло огнище, където гори голям огън и вечер (го) наобикаляме, греем се и приказваме.
Диме е най-възрастен, на 16 години; през ден той ходи на работа - оре чужди ниви или носи дърва и борина с тяхното муле. Косто варди денем къщата: той е 13-годишен. Вечер късно се връща Тимко, който през целия ден пасе чужди говеда: той е на 11 години. Най-малка е Зорка - на 5 години; но тя преде на хурка и вечер пред огъня върти като стара работна баба вретеното си.
Когато всички заспят, нощем настъпва един друг живот: като огнищно щурче започва звучно да свири скрито някъде и в странната тишина, която носи съня на всички, спомените започват да бродят като призрачни и неуловими сенки.
Когато завали дъжд, сламеният покрив зашумява и всичко става мълчаливо и уморено и тогаз душата ми се изпълва с неизразимо състрадание към малките злочести приятели.
Завчера им умря единствената овчица, останала от татко им в наследство: тя живееше при тях, в друго отделение на къщата.
При нас те сега са добре, защото им даваме всичко, каквото имаме. Но и ние (българските войници) сме доволни, че сме при такива добри деца.
Това прилича на една малка приказка, която би могла да се разкаже с по-хубави думи, ако не беше нашата вечна мъка..."

В текста се споменват 4 деца:

1. Диме, на 16 години

2. Косто, на 13 години

3. Тимко, на 11 години

4. Зорка, на 5 години

Коментар: За тези писма и конкретен текст разбрахме от публикация на Илюстрация БѢло море Illustration Belo more

Ктиторски надпис от манастира край Моклище, 1595 година

Надпис на църквата "Св. Никола" в манастира при село Моклища:

"С изволението на отца и изпълнението на сина и съдействието на светия дух съзида се и се изписа този божествен храм на светия архиерей и чудотворец Христов Никола. С изволението и труда на кир Никола от Тимяник и на неговите синове кир Йовчо, кир Бойко, кир Дане се завърши и изписа храма за тяхна вечна памет по време на духовника кир Йосиф в лето 7103 [1595], месец юли, 23 ден"

изт. НАЧЕВ, Венцислав, "Български надписи", изд. къща "Христо Ботев", София, 1994 година, който пък цитира класическото изследване ИВАНОВ, Йордан, "Български старини ..." стр. 77 

Уикипедия: Надпис на църквата "Св. Никола" в манастира край Моклище

Споменават се следните имена на ктитори и духовник:

1. Николай, от село Тимяник

2. Йовчо, син на Николай

3. Бойко, син на Николай

4. Дане, син на Николай

5. Йосиф, духовник 


Вижте също статията за манастирите в Тиквешията по книгата на Иван Снегаров за Охридската архиепископия: линк 

Две снимки от Трифон Зарезан, 1942 година

Българският пропаганден вестник "Целокупна България" през ВСВ публикува няколко снимки от празуването на обичая за св. Трифон Зарезан (през 1942 година) с подрязването на лозите. Тук публикуваме две от снимките от Тиквешията.

От Кавадарци: 

От Неготино:

Две снимки на Кавадарци от ноември 1915 година (ПСВ)

Тези дни получихме две снимки/картички от приятел на блога, за което му благодарим най-сърдечно.

Става въпрос за снимки правени от френски фотографи във времето около сражението при Криволак, т.е. във времето окт.-ноември 1915 година, когато френски войски се сражяват срещу българската армия.  

1. Снимка от пазарния площад с джамията в Кавадарци, ноември 1915 година, Македония, Сърбия: "Kavadar (Place de marche et Mosque) Macedoine Serbie . Novembre 1915"

 2. Панорама снимка на Кавадарци: "Cavadar Serbie - 11-15"

Евелия Челеби за Тиквеш, ок. 1670 година

Евелия Челеби минал около 1670 през Тиквешията. Превод на "Пътепис" е издаден през 1972 година, от Института за балканистика при БАН, изд. на "Отечествен фронт", в София. Преводът е на Страшимир Димитров.  

Коментар: Евелия Челеби срещнал в Тиквеш през втората половина на 17. век  българско население. Под Тиквеш вероятно е било известно сегашното Кавадарци.

"Възхвала на благоустроената паланка Тиквеш

 

Също е в територията на Кюстендилския санджак и като хас на пашата на санджака се управлява от неговия войвода. Тя е център на почтена каза със 150 акчета, в чиято околия има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи. Няма местен [спахийски] представител и еничарски сердарин, но има твърде много големци-първенци.

 

Градът е в подножието на един хълм сред широко плодородно пространство. Климатът му е приятен. Има всичко 300 покрити с керемиди къщи, но по време на регистрацията е бил записан да плаща 70 ханета авариз. Има четири идолопоклонски махали и пет михраба, от които три са джамии. Най-напред сред чаршията е ... джамия, покрита с керемиди, с каменно-хоросанено минаре. Джамията . . . събира много посетители. Има две махаленски светилища. Има една школа за студенти-софти и едно първоначално училище, но децата в него са малко. Има една обител за единобожните лииа, една баня с приятен въздух, която е с много хубава ..града.

 

Има всичко два хана за търговци и около 74 дюкяна, но не съм ги броил. Жителите на града всяка година ходят на ставащия наблизо в околността му Долянски панаир. От този голям панаир и грамадно сборище те си вземат всички потребни им неща, продават изработените от тях за препитанието им бели аби и се връщат в града. Прочее, бялата аба на паланката Тиквеш е прочута в Румелия, в арабските страни и Персия, тъй като прилича на чоха за саи.

 

След като обходихме и разгледахме този град, в продължение на осем часа в югоизточна посока преминахме през много благоустроени села в едно обширно поле, пихме от извора с животворна вода и стигнахме пътната станция на село Черибаши.  Понеже това село е ленно владение на кюстендилския черибашия, наричат го Черибаши. После минахме село Радовиш и други села. Пресякохме много плодородни села."

Голем и Мал Радобил, Тиквешко - родоведски сведения

  (Това е работна статия и ще търпи промени!!!)

 

Двете селища Голем и Мал Радобил (също Мало Радобилъ) днес принадлежат към Община Прилеп, но в миналото са били към Тиквешията.

1. Диме Тошев Николов - награден

чин: ефрейтор
част: 11-а пехотна македонска дивизия, 5-и пехотен македонски полк
месторождение: с. Г. Радобил [Голем Радобил], околия: Тиквешка, сегашно название: Голем Радобил, Македония
награден с: Знак на военния орден „За храброст“, III ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата: зап. № 144/1916 г. по 11-а пехотна македонска дивизия
мотиви за награждаване: за отличие в боевете  ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603, линк



2. Песен, в която се споменва Радобил /тук Радобиръ/ и други селища в Дренската планина между Тиквешко и Прилепско, изт.: Наум Тахов от Крушево, Вардарска Македония - "Сборник от Македонски Български Народни Песни", София, 1895 година, виж статия: линк

"Ахъ, шчо ми слезе село Радобиръ,
Шчо ми сабра сите селани,
Ахъ, шчо имъ зеде отъ сек'а кукя,
Отъ секо'а кукя по една лира,
Отъ попо'ите по деветъ лири,
Отъ Гйорги Лажатъ дванайсе лири,"

3. В писмо от 05. юни 1903 се споменава следното, виж статия: линк

В Солунския затвор се намират от Радобил и Калиново /Каланьево/: 23 души

4. Трајко Бошкоски - Тарцан, родом от Г. Радобил, партизан, загинал във ВСВ (виж мак. Уикипедия)


5. ДИМОВ, Насе - 22-годишен; с. Мало Радобил, Тиквешко; земеделец; 2-а рота на 4-та, Битолска дружина; 2.X.1912 г. - 10.VIII.1913 г., (Д.1009), виж статия за МОО: линк

6. Статистика на В. Кънчов от 1900 г. за Тиквешко, линк:

38 Голем Радобил: Българи Хр.: 700 души, Всичко: 700 души

39 Мало Радобил: Българи Хр.: 168 души, Всичко: 168 души

7. Аврам Темелков Филипов - загинал

чин: редник
част: 64-ти пехотен полк, 7-а рота
месторождение: с. Мало Радобил, околия: Кавадарска
дата на смъртта: 29 ноем. 1917 г., къде е загинал: 1/11-а полска болница, Драготинско укрепление 
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48, линк

Удостоверение на Народно първоначално училище "П. К. Яворов", град Кавадарци, 1943 година

Тези дни получихме от един приятел на блога следния интересен документ, за което му благодрим най-сърдечно!

Документът е от 25. декември 1943 година, номер 120, и удостоверява, че лицето Борис Попов Стефанов от село Долни Луковит, Оряховска околия, е редовен учител през учебаната 1943/44 година в Народното първоначално училище "П. К. Яворов", град Кавадарци. Документът е подписан от Г. Ат. Бадев, средищен главен учител.

Коментар: Виждат се печати на училището, които са стандартни (правоъгълен за попълване на датата и кръгъл с герба на Царство България), без политически анотации. Вижда се също един печат с неясен надпис започващ с "Околийски ...", също една Гербова марка от 1941 година и още една зелена марка.

Коментар: От съседното село Глишик е известният народен певец Никола Бадев, възможно е да има роднинска връзка с Г. Ат. Бадев.

Тиквешани в Солунските български гимназии (мъжка и девическа) по Георги Кандиларов

Георги Ст. Кандиларов публикува книга "Българските гимназии и основни училища в Солун (По случай на 50-годишнината на солунските български гимназии)", Македонски научен институт, Печатница Глушков, София, 1930 г. Авторът, Кандиларов, е бивш директор на мъжката и девическата гимназии в Солун, целият текст виж: линк

Уикипедия: Солунската българска мъжка гимназия, 1891 год.

 

Корица на книгата, изт. виж горе линк

Статистика на момчетата в Солунската българска мъжка гимназия:  (общо 16)

Имена на завършилите:

Григор п. Димитров, от Кавадарци , трети изпуск в уч. 1887/1888 година

Александър Кюркчиев, от Неготино, седми изпуск в уч. 1891/2 година

Тодор п. Антов, от Ватоша, десети изпуск в уч. 1894/5 година

Иван Петров, от Ватоша, десети изпуск в уч. 1894/5 година

П. х. Йорданов, от Ватоша, шестнадесети изпуск в уч. 1900/1901 година

Лазар Мишев, от Кавадарци, шестнадесети  изпуск в чу. 1900/1901 година

Борис Минчев, от Ватоша, седемнадесети изпуск в уч. 1901/02 година

Христо Михов, от Кавадарци, двадесет и втори изпуск в уч. 1906/1907 година

Методий Манчев от Ватоша, двадесет и пети изпуск в уч. 1910/1911 година 

Илия Добрев, от Ватоша, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Кирил Лазаров, от Кавадарци, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Кирил Минчев, от Ватоша, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Пане Николов, от Неготино, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Методи Минчев, от Ватоша, двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Христо Гърков, от Ватоша,  двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Илия Захарчев, от Кавадарци,  двадесет и седми, последен изпуск в уч. 1912/913 година

Коментар: всъщност поименно са дадени 2ма от Неготино и 5ма от Кавадарци, общо 16 души.

Коментар: От спомените на Тодор п. Антов знаем, че там е учил и  Глигор (Григор) Анастасов от Кавадарци, виж линк

Коментар: Революционерът Мишо Шкартов от Кавадарци учи до VI клас.

 

Статистика на момичетата в Солунската българска девическа гимназия:  (общо 5)

Имена на завършилите:

Атанасова Мария, от Кавадарци, втори изпуск в уч. 1891/2 година

Христова Александра, от Кавадарци, десети изпуск в уч. 1899/900 година

Машева Ефросия, от Кавадарци, петнадесети изпуск в уч. 1904/905 година

Минчева Елена, от Кавадарци, в уч. 1905/6 година последният шестнадесети изпуск от VI клас, тъй като гимназията станала седмокласна

Панева Лица, от Кавадарци, в последния изпуск 1912/13 година