Сведения, събрани от Любомир Милетич за ситуацията преди Тиквешкото въстание, 1912/13 година

Др. Любомир Г. Милетич, учен, родом от гр. Щип, събира сведения за насилията в навечерието на Тиквешкото въстание и ги публикува в издание на Македонския Научен Институт (МНИ) "ДОКУМЕНТИ за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912–1913 година", София, 1929 година.

Бележка: Бащата на Любомир Милетич, Георги Милетич, е учител в село Ваташа при отхвърлянето на Струмишкия (патриаршистки) владика Йеротей в село Ваташа и играе роля в събитията от 1869/70 година, т.е. ок. 43 години преди събитията описани от сина Любомир Милетич. 

Текстът е препубликуван в съвместното издание между архивите в Скопие и София  ''Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2", Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 година. Виж също Онлайн Библиотека Струмски: линк

Споменати са следните лица от Тиквешко (ноем. 1912 г. - февр. 1913 г.):

1. Григор Лазаров, арх. екзархийски наместник, свещеник в Кавадарци

2. П. П. Атанасов, учител в Кавадарци

3. Тодор Белчев, от Ваташа

4. Коле Гълъбов, от Кавадарци

5. Пано Туриманджов

6. Тодор Стоянов, войвода, Неготино

7. Мише Бакалот, от Неготино, при него живеел Тодор Стоянов

8. Доно Мойсов, от Неготино, владиката ходил при него на гости, когато идвал от Струмица

9. Гълъб Гьорчев, от Неготино

10. Алеко Сопотчето, от Неготино, починал, ян.1913 г.

11. Мише поп Филипов

12. Борис П. Дуровски, от Ваташа, на 17 години

13. Хр. Рипата, от Гърниково

14. Петре П. Йовчев, от Гърниково

15. Христо Спанджов, от Бегнище

16. Илия П. Глигоров, свещеник в Бегнище

17. Коста П. Димитров, учител в Бегнище

18. Томе Нанев, от Ваташа, младоженец

19. Мария Тодорова, от Ваташа, булка

20. Нане Орданов, от Ваташа, при него бил на стан насилникът Милан Маркович

Издание на Тиквешкото Благотворително Братство в София, 1925 година

През 1925 година Тиквешкото Благотворително Братство в София издава една брошура със заглавие "Кратки биографически бележки в памет на заслужелите дейци из Тиквешко" от 13 страници. Текстът е написан от Христо поп Антов (Попантов), виж целия текст в Онлайн Библиотека Струмски: линк 


Корицата:

  

Отново за населението в Тиквешията и отново доказателство за изкуствения идеологически насаждан антагонизъм между българи и македонци.

Споменават се следните лица: 

Даскал Камче, от село Корешница, учител и печатар

Нако, баща на даскал Камче, от село Корешница, преселен във Ваташа

Йовко Марков, богаташ в Кавадарци

Александър Станоев, от Неготино

Добри Даскалов, от Кавадарци

Христо Чернопеев, от Дерманци

Сандански, от с. Влахи

Мис Стоун

Пешо Самарджиев, от Неготино

Петър Юруков, от Карлово

Душо Желев, от Еркеч (сега Козичено)

Ване Тефов

Яне Гьорето

Лазо Асията (Лазар Ридов), от Кавадарци

Милан п. Михайлов, от Кавадарци

Борис Сарафов, от Либяхово

Лазар Мишев

Александър Спирков

Иван Лйомчев

Христо п. Атнтов

Тимо Ангелов - Князот, от Берковица

Гоце Делчев, от Кукуш

Михаил Попето, от Горна Диканя

Кръстю Българията, от Враца

Атанас Бабата, от Синитово (Пазарджишко)

Йованче п. Антов, от Ваташа

Даме Груев, от Смилево

За даскал Камче

 (Текстът за него е по-дълъг, при интерес прочетете цялата брошура!) 

  

За Алексадър Станоев

 За Добри Даскалов

За Милан п. Михайлов

За Пешо Самарджиев

За Петър Юруков

За Йованче п. Антов

 (Текстът за него е по-дълъг, при интерес прочетете цялата брошура! Йованче е брат на автора Христо п. Антов)

Село Дабнище, Тиквешко - родоведски сведения

(Това е работна статия и ще търпи промени!!!)

Дабнище, също Дъбнище, Дъбнища, Дабнища

Изложение за злоупотребленията в Тиквешката кааза, Солун, 26 юли 1903

Става въпрос за писмо до Ив. Ст. Гешов (княжевски дипломат. агент в Цариград) от А. Шопов (княжевски търговски агент в Солун), ДЦА, ф.176, оп. 1, а.е. 1895, л. 182-189, публикувано в "Разоренията на Македонските българи 1878-1903", Стоян Райчевски, Изд. "Захари Стоянов", София, 2015 г., тук изваждаме само имената на споменатите лица, дадени по селища, виж също статия: линк

1. Ангел Аязов

2. Темо Добрински

3. Темо Рамнешов

4. Камче Бараначе

5. Патно Темов

6. Иван Темов

7. За родовете в Дабнище от Уикипедия,  цитат:

"Како  родови во Дабниште се споменуваат:^[2]

Старинци:

Ѓоровци (Долно М.) 1 к. 
Атанасовци (Средно М. 3 и Горно М. 1) 4 к..

Постари доселеници:

Шалевци (Долно М.) 1 к.; 
Бакевци-Митревци (Долно М.) 1 к.; 
Крачевци-Ајазовци (Средно М. 4 и Долно М. 1) 5 к.; 
Сејменовци (Средно М.) 1 к.; 
Мирчевци (Средно М.) 1 к.; 
Барамачовци (Средно М.) 3 к.; 
Грковци (Средно М.) 4 к. 
Колчевци (Долно и Горно М.) 2 к..

Понови доселеници:

Илевци (Средно М.) 1 к.; 
Бакарјовци (Горно, Средно и Долно М.) 3 к.; 
Туковци (Горно М.) 1 к.; 
Левовци (Долно М.) 3 к.; 
Ѓорчевци (Горно М.) 1 к.; 
Сакалијовци (Средно М.) 1 к.; 
Миндевци (Средно и Горно М.) 2 к.; 
Ицковци (Долно М.) 1 к.; 
Ставровци (Средно М.) 2 к. 
Мајсторовци (Горно М.) 3 к.."

8. Иджмал дефтери за кааза Тиквеш от 1636 година, линк:  Село Дабнище - 7 ханета;

 

9. Статистика на В. Кънчов от 1900 г. за Тиквешко, линк:

16 Дабнища: Българи Хр.: 203 души, Всичко: 203 души

10. Григор Несторов Донев - загинал

чин: редник
част: 2/12-а полска болница
месторождение: Дабнище, околия: община Кавадарци, сегашно название: Дабнище, Македония
дата на смъртта: 25 май 1918 г., къде е загинал: гр. Бабадаг, 1/6-а запасна евакуационна болница
от какво е починал: починал
къде е погребан: гр. Бабадаг, българското градско гробище, линк

Спомени от село Ваташа на Арсени Костенцев, 1866 година

Арсени Костенцев, роден 1842 година в щипското Ново село, пише спомени, публикувани като "Спомени на Арсени Костенцевъ", с  предговор от Иван Вазов, виж 2-то издание при Ал. Паскалев и сие, София, 1917 година в Онлайн Библиотека Струмски: линк 

Уикипедия

Коментар: Костенцев бил учител в с. Робово и от там бива спазарен за учител в с. Ваташа. Във Ваташа заварил един учител, който тормозел учениците с цял пакет изтезания. Старомодният учител набедил впоследствие Костенцев пред Струмишкия владика Еротея /Йеротей/, че учи децата, че земята е кръгла и се върти ... и Костенцев бил изгонен от Струмишката епархия през август 1866 година. След това отишъл в новоотвореното Българско училище в гр. Солун.


В текста са изброени следните лица от. Ваташа:

1. поп Петър, наместник на владиката в с. Ваташа

2. Ташо Костов, чорбаджия, при него живеел поп Петър

3. Анцо Гърчето, учител на 40-50 години, имал 80-90 ученика и ги учил на български език

4. вдовицата на даскал Камче, поканила Костенцев да разгледа, какво е останало на тавана у тях (даскал Камче бил покойник вече над 10 години). Там имало остатъци от печатарските инструменти на даскал Камче, както и стари книги.

Йордан х. Константинов - Джинот пише статия за Тиквеш през 1855 година

Джинот праща статията на 12. февр. 1855 година и е публикувана същата година в българския "Цареградски вестникъ".

Статията (виж в Онлайн Библиотека Струмски: линк) изобилства от преувеличения за броя села, броя църкви и манастири, съществували в древеността, писано е в духа на романтизма, за величието в миналото, което трябва да се възроди.

Изглежда на Джинот "Тиквеш" му се е сторило насмешливо, та е решил да нарече  района като Любляна и съответно Любляно-Пеония, по възвишението между реките Църна и Луда Мара (Джинот я нарича река Мокла): Любаш, от една страна, и от друга, по древния район Пеония. Пеония е имала за столица град Стоби, чийто останки днес се намират при вливането на река Църна във Вардар, от север на р. Църна.

Джинот разказва за 3те оцеляли манастира в Тиквешко: Полошки ("Св. Победоносец Георги"), край Моклища ("Св. Чудотворец Николай")  и Бошавски ("Св. Архангел Михаил", споменава и всъщност и арх. Гавравил). 

Пише, че Горазд, бил родом от тук. Смесва образите на Горазд и Еразъм Охридски, и нарича Горазд: Гроздан.

Дава етимология на Кавадарци от Говедарци. 

Тиквешията спадала към Струмичката епархия, била много опасно място, особено край река Църна и клисурата при Демир Капия. Джинот споменава, че става въпрос за плодородна земя и изброява културите, типични за района: лозя, сусам, анасон и т. н.

 

На вниманието на хората, които търсят антагонизъм между македонци и българи: По отношение на населението, Джинот няма никакви дилеми, че става въпрос за българи, които говорят български език, без разлика от религията, виж картинките. Дава 15 000 души.

В статията намираме следните интересни коментари за 4 селища в Тиквешко:


За Кавадарци:

За Ваташа:

За Неготино:

За Пепелища:

 

#Тиквеш #Ваташа #Неготино #Кавадарци #Джинот #Пепелища

Тиквешията в Албум-Алманах "Македония" от 1931 година

Изт.: Редакционен Комитет - "Албум-Алманах "Македония"; Album-Almanach "Macedoine"; София, 1931 година  виж: линк

Освен 7те снимки, които вече видяхме в статията за "Македония в образи" от 1919 година (виж: линк), в Алманаха от 1931 година намираме и следните интересни снимки, макар в лошо качество:


Църква в гр. Кавадарци (бел.: храм "Св. Димитър")

Църква в гр. Кавадарци ???

Конакът в гр. Кавадарци

с. Бошава 

с. Конопище 

Възпоменателно табло на Тиквешкото благотворително братство "Даскал Камче"

(Това е работна статия и ще търпи промени!!!)


Започваме с логото на братството:

ТИКВЕШКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО БРАТСТВО ДАСКАЛ КАМЧЕ - I. БЪЛ. ПЕЧАТНИЦА 1837 г. с. ВАТАША

Коментар: Тиквешани са написали думата БЪЛ[гарски] в логото на братството си  по отношение на печатницатa. Това как се вписва в антагонизма и образа на българския враг след 44та година, е трудно да се разбере. 

Горе четем надпис:

ТАБЛО ВЪ ПАМЕТЪ НА ЗАСЛУЖИЛИТЕ ДЕЙЦИ ИЗЪ ТИКВЕШКО

Петър Юруков, гр. Карлово

Александър Станоев, гр. Неготино

Пешо Самарждиев, гр. Неготино

Милан п. Михайлов, гр. Кавадарци

Йованче п. Антов, с. Ваташа

Добри Даскалов, гр. Кавадарци

Изброените лица ще бъдат обект на отделни статии.


Списък на братствата можете да видите тук: линк