Гръцка карта за образователното дело в Солунския вилает (преди 1912 година).

Това е част от гръцка пропагандна карта за образователното дело в Солунския вилает. Нанасянето е направено върху френска карта. Отбелязани са училищата от преди Балканската война. Тук разглеждаме само Тиквешката каза (Каза Кавадарци). В зелено са отбелязали българските екзархийски училища. В червено са отбелязани гръцките патриаршистки училища, виж също легендата. 

В Тиквешката каза са отбелязани 15 селища с Български училища: Неготино, Глишик, Кавадарци, Ваташа (отбелязано с черна точка, която липсва в легендата), Ресава, Бегнища, Пърждево, Клисура, Градец, Барово, Бошава, Чемерско, Конопища, Градища и Рожден. 

виж Уикипедия: 

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Christian_Schools_in_Macedonia_early_20th.jpg

Виж също статия за училищното дело в Тиквешията: линк

Неготино в "Алманахъ Царство България" от 1917 година

В "Аламанахъ Царство България" от 1917 година (Bulgarisches Staatsadressbuch. D-r Iwan Parlapanoff, Leipzig, 1917, 1171 Seiten, auf Bulgarisch und Deutsch) са поместени информации и за градовете влезли в територията на царството по време на войната (ПСВ). За град Неготино намираме следното инфо:


НЕГОТИНЪ на Вардаръ (Македония),
окр. град, ж. 5250, (жп) Криволакъ - 5 км., на лин. Скопие - Солунъ, см. прог. (1 класъ) , осн. у-ще, (поща), (телеграф), седм. паз. (четвъртък).

Кметъ: Пане Ставревъ.
Секр. б-къ: Тодоръ п. Коцевъ.
Гл. у-ль: Стойче Димев.

Бакали и колониялисти.

Анастасовъ, Петъръ.
Андовъ, Костадинъ.
Атовъ, Павле.
Костадиновъ, Димчо.
Мантевъ, Милушъ.
Пановъ, Никола.
Христовъ, Симонъ.

Бръснарници.

Ефтимовъ, Лазаръ.
Коновъ, Горо.
Петревъ, Борисъ.

Винари.

Арсовъ, Пано.
Станчевъ, Петъръ.

Гостилници и ресторанти.

Елешовъ, Илия П.
Лазовъ, Пано.

Грънчарници.

Ставровъ, Ило.
Христовъ, Вано.

Добитъкъ.

Миневъ, Иов. М.

Дрехари и шивачи.

Астарджиевъ,  Насо.
Тишовъ, Илия.

Дрогерии. 

Атанасовъ, Петре.
Янковъ, Ило Рачковъ.

Дърводѣлски работи.

Пищонъ Ставро.
Стефковъ, Иорданъ.

Желѣзарски магазини.

Апостоловъ, Иованъ.

Житарство.

Анастасовъ, Петъръ.
Астарджиевъ, Христо.

Ковачници.

Арифовъ, Мешко.
Христовъ, Димитровъ

Комисиона-прѣдставителства.

Анастасовъ, Петъръ.

Манифактура.

Арсовъ, Пано.
Лазовъ, Иорданъ.
Митревъ, Иованче.
Станоевъ, Петъръ.
Христовъ, Тодоръ.

Обущари.

Канневъ, Пано.
Коцевъ, Коло.
Ташовъ, Коло.
Петревъ, Георги.

Спирт. питиета (кръчмарници).

Буховъ, Иванъ Хр.

Фотографии.

Костовъ, Иованъ.

Хлѣбопекарници.

Ивановъ, Дано.
Коцовъ, Пано.
Ставревъ, Пано.

Часовникарство.

Костовъ, Иованъ.  






Виж също статията за Кавадарци в алманаха: линк

Кавадарци в "Алманахъ Царство България" от 1917 година

В Аламанахъ Царство България 1917 година (Bulgarisches Staatsadressbuch. D-r Iwan Parlapanoff, Leipzig, 1917, 1171 Seiten, auf Bulgarisch und Deutsch) са поместени информации и за градовете влезли в територията на царството по време на войната (ПСВ). За град Кавадарци намираме следното инфо:


КАВАДАРЦИ (Македония),
окр. град, ж. 5250, (жп) Криволакъ - 14 км., на лин. Щипъ - Солунъ, прог. , осн. у-ще, (поща), (телеграф), седм. паз. (срѣда и петъкъ).     /м.бел.: ж.п. линията е Скопие-Солун/

Кметъ: Мито Ив. Шкарта  /м.бел.: Михаил или Мишо Иванов Шкатров/
Секретаръ: Панталей Ивановъ
Гл. у-лъ:Димитъръ Георгиевъ
Окр. Упр.: Д. Мариновъ
Прѣдс. на Окр. Пост. Ком.: Христо Стояновъ
Окр. акциз. н-къ: Ангелъ Василевъ
Окол. н-къ: Тодор п. Антовъ
Глав. Горски инсп.: Георги Петровъ
Окр. акциз. н-къ: Ангелъ Ва Дзековъ  /м.бел.: длъжността се повтаря, като тука е изпизално "Ва-", но продължава с "Дзековъ" на следния ред. Горе продължава с "-силевъ" Вероятно става въпрос за Ангел Дзеков от Кюстендил, който по бащино име е може би Василев./
Агентъ на Бълг. Н. Банка: Хр. Брадучковъ
Н-къ Т. П. Ст.: Г. Георгиевъ

Бакали и Колониялисти.

Банянски, Лазо Ил.
Велковъ, х. Пано.
Велковъ, Тодоръ
Велковъ, Христо Ив.
Велковъ, Христо Д. & С-ие.
Гроздановъ, Христо Д.
Гърковъ, Иванъ М.
Лентовъ, Игнати Ив.
Маневъ, Ефтимъ.
Мукаетовъ, Лазо.
Нестерофъ & Йосифовъ.
Ридовъ, Ефтимъ. 
Сеизовъ, Йованче.
Чемерски, Йов. Ил.
Шашеви, Братя.

Бакърджийници.

Пановъ, Ефтимъ.

Банки и банкери.

Бълг. Нар. Банка

Бръснарници.

Бандевъ, Григоръ.
Исмаиловъ, Изетъ.
Ицовъ, Христо Г. 
Шахпазови, Братя. 

Бъчварници.

Шандевъ, Трайко Г.

Винари.

Велковъ, Мишо.
Велковъ, х. Пано.
Велковъ, Христо Д.
Велковъ, Христо Ив.
Гроздановъ, Илия Г.
Гроздановъ, Лазо Д.
Гроздановъ, Христо Д.
Маневъ, Ефтим.
Мукаетовъ, Лазо.
Несторовъ, х. Василъ.
Ридовъ, Ефтимъ.
Туриманджовъ, Пано.

Гостилници.

Абудловъ, Расимъ.
Темковъ, Крумъ
Фетаковъ, Кязимъ

Грънчарници

Мехмедъ.

Дърводѣлски работилници

Недевъ, Илия.
Пехливановъ, Мехмедалия.

Желѣзарски  магазини.

Овчевъ, Хр. Лаз.

Житарство.

Ацевъ, Миланъ.
Мукаетовъ, Алекснадъръ.

Книжари.

Мукаетовъ, Григоръ Л.

Ковачници.

Аневъ, Василъ.
Георгиевъ, Петре.
Кьортасев, Христо Гр.
Овчевъ, Христо Л.
Фалковъ, Иванъ Л.

Кожи сурови.

Божковъ, Гьоре & С-ие.
Йосифовъ, Димчо Лаз.
Мазовъ, Коце

Коларство.

Пехливановъ, Вели.
Фалковъ, Ив. Л.

Манифактура.

Банянски, Лазо Ил.
Велковъ, Тодоръ.
Велковъ, Хр. Д.
Велковъ, Хр. Ив.
Велковъ, х. Пано.
Ивановъ, Игно.
Несторовъ, х. Вас. & С-ие.
Мукаетовъ, Лазо.
Гърковъ, Ив. Миховъ.

Мутавчии.

Каровъ, Данаилъ.
Каровъ, Симонъ.
Каровъ, Иванъ.
Каровъ, Никола.

Обущари.

Бакалови, Братя.
Дуброви, Братя.
Дърваровъ, Тасе.
Маневъ, Манасия.
Митревъ, Петръръ.
Пончев, Диме.
Чейковъ, Иванъ Хр.
Чулевъ, Данаилъ. Ив.
Яшаровъ, Иванъ.

Тенекеджийници.

Мухтаровъ, Диме.
Чафкаровъ, Христо Ст.
Шондевъ, Христо. 

Фотографии.

Златевъ, Трайче.
Ицовъ, Диме.

Хлѣбопекарници.

Видевъ, Тасе М.
Дзуновъ, Петрушъ.
Дубровъ, Пано Ил.
Попови, Братя П.
Темковъ, Христо М.

Чеварство.

Ангелковъ, Тасе К.

Шапкарство.

Тентовъ, Христо.

Шивачи.

Гълѫбовъ, Иванъ п.
Даскаловъ, Спиро. 
Дърваровъ, Юрданъ.
Ставровъ, Гьошо.
Тентовъ Христо.
 


 
 

Писмо на Анастасия Велкова от Кавадарци до английския консул в Солун, 1903 година

Писмо на съпругата на Иван (Йованче) Мишев Велков (ТМОРО), Анастасия Велкова, до английския консул в Солун от 26. юни 1903 година.

"До негово Високопрѣвъсходителство Англиски Генераленъ Консулъ въ града

Ваше Високопрѣвъсходителство,

Подписаната родом от гр. Кавадарци (Тиквешко), прѣселена прѣди 5 години в Солунъ, съпругътъ ми Ив. Велковъ винаръ, поради случката която стана на 16ий Априлий, бѣше както и всичкитѣ българи, арестованъ на 22ий Априлий. Слѣдъ единъ месеченъ затворъ биде освободенъ, като невинентъ. На 6ий т. м. [м.бел.: този месец] биде отново земенъ и осъденъ от Воения съдъ само по съмнение на 5 години калейбентъ [м.бел.: може би завторничество в калето/замъка] въ Родосъ. 

Като съобщавамъ горното за знание на Ваше Високопрѣвъсходителство, най-покорно моля, да направите отъ Васъ зависящото, за да се освободи, понеже присъдата 5 години само по съмнения е много тежка. 

Надѣвам се, че молбата ми ще се земе подъ внимание. Оставамъ къмъ Васъ с отлично уважение. 

Анастасия Ив. Велкова 

Солунъ, 26ий Юний 1903 г."

Уикипедия: Писмо на Анастасия Велкова от 26.06.1903

Едно войнишко писмо от ПСВ, 1916 година

Иван Тодоров Карановски пише повече писма през 1916 г. до неговата съпругата Сия Т. Карановска, учителка в гр. Ямбол. Съхраняват се в Централния държавен архив, фонд 39.

На 16 октомври Карановски пише, че са спряли в едно планинско село в Кавадарско, а в писмо от 22 октомври пише, че са настанени в една бедна къща на сираци:

"В злочестата селска къща, в която се спряхме ние... живеят четири бедни деца: Диме, Косто, Тимко и Зорка; те са дрипави и самотни, но добри по душа и умни... тези деца носят печата на сравнителна интелигентност, с която се отличава Кавадарско (за разлика от някои други райони). Случаят ни събра с тях. Преди няколко години умрели почти едновременно баща им и майка им от холера и останали оттогаз кръгли сираци. Бащата малко преди това странствал и се завърнал от Америка.
Вкъщи е вечно тъмно: светлина влиза само през вратата и малката дупка без стъкло, прилична на прозорче. Земята е гола и неизмазана, без всякаква постеля. Една счупена ракла, две-три скъсани завивки и кожи за спане, две малки стомнички, едно медно гюмче, две черни бакърени паници и сач за печене на хляб - това е цялата покъщнина. Но има голямо полукръгло огнище, където гори голям огън и вечер (го) наобикаляме, греем се и приказваме.
Диме е най-възрастен, на 16 години; през ден той ходи на работа - оре чужди ниви или носи дърва и борина с тяхното муле. Косто варди денем къщата: той е 13-годишен. Вечер късно се връща Тимко, който през целия ден пасе чужди говеда: той е на 11 години. Най-малка е Зорка - на 5 години; но тя преде на хурка и вечер пред огъня върти като стара работна баба вретеното си.
Когато всички заспят, нощем настъпва един друг живот: като огнищно щурче започва звучно да свири скрито някъде и в странната тишина, която носи съня на всички, спомените започват да бродят като призрачни и неуловими сенки.
Когато завали дъжд, сламеният покрив зашумява и всичко става мълчаливо и уморено и тогаз душата ми се изпълва с неизразимо състрадание към малките злочести приятели.
Завчера им умря единствената овчица, останала от татко им в наследство: тя живееше при тях, в друго отделение на къщата.
При нас те сега са добре, защото им даваме всичко, каквото имаме. Но и ние (българските войници) сме доволни, че сме при такива добри деца.
Това прилича на една малка приказка, която би могла да се разкаже с по-хубави думи, ако не беше нашата вечна мъка..."

В текста се споменват 4 деца:

1. Диме, на 16 години

2. Косто, на 13 години

3. Тимко, на 11 години

4. Зорка, на 5 години

Коментар: За тези писма и конкретен текст разбрахме от публикация на Илюстрация БѢло море Illustration Belo more

Ктиторски надпис от манастира край Моклище, 1595 година

Надпис на църквата "Св. Никола" в манастира при село Моклища:

"С изволението на отца и изпълнението на сина и съдействието на светия дух съзида се и се изписа този божествен храм на светия архиерей и чудотворец Христов Никола. С изволението и труда на кир Никола от Тимяник и на неговите синове кир Йовчо, кир Бойко, кир Дане се завърши и изписа храма за тяхна вечна памет по време на духовника кир Йосиф в лето 7103 [1595], месец юли, 23 ден"

изт. НАЧЕВ, Венцислав, "Български надписи", изд. къща "Христо Ботев", София, 1994 година, който пък цитира класическото изследване ИВАНОВ, Йордан, "Български старини ..." стр. 77 

Уикипедия: Надпис на църквата "Св. Никола" в манастира край Моклище

Споменават се следните имена на ктитори и духовник:

1. Николай, от село Тимяник

2. Йовчо, син на Николай

3. Бойко, син на Николай

4. Дане, син на Николай

5. Йосиф, духовник 


Вижте също статията за манастирите в Тиквешията по книгата на Иван Снегаров за Охридската архиепископия: линк 

Две снимки от Трифон Зарезан, 1942 година

Българският пропаганден вестник "Целокупна България" през ВСВ публикува няколко снимки от празуването на обичая за св. Трифон Зарезан (през 1942 година) с подрязването на лозите. Тук публикуваме две от снимките от Тиквешията.

От Кавадарци: 

От Неготино: